Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘цигани’


 

Из „Пътеводител за херменевти“

Улица „Лайбниц“ не е като другите улици в квартала. От едната страна, освен с парка,  се пресича с „Братска дружба“, „Несебър“ и „Ботевград“, също така и със скромната „319“. От другата страна на „Суходолска“ тя минава през бул. „Възкресение“ и „Лвов“.  Улица „Лайбниц“ не е толкова мизерна, колкото повечето улици в квартала. Има асфалт и дори табела. Е, пресича се от клоаката, която се стича по протежението на „Суходолска“, но какво да се прави: Всичко тече, нали? Освен това, че има табела, тя има и име, с което не всяка улица може да се похвали. Иначе във „Факултета“ като цяло и другите улици си ги бива: „Метал“, „Нов живот“, „Кърпикожух“, „Мирни дни“, „Тумба“, „Безименна“, която пресича „Книжовник“, „Възкресение“.

И все пак Лайбниц е името, което осмисля всичко в гетото.

Готфрид Лайбниц е вероятно най-големият рационалист в Европейската философия – труден за разбиране и труден за класифициране. Според него всяко нещо, което съществува има своето достатъчно основание за това, което е.  Този закон е известен като „закон за достатъчното основание“. Нито една улица не е със случайно име и на случайно място. Едва ли е случайно също, че никъде не се откриват имена на други знаменити философи из уличната мрежа на София (означава „Мъдрост“, както във филоСОФИЯ например). За всичко това има достатъчно основание да бъде, каквото е. И така по „Лайбниц“, по „Лайбниц“ излизаш пак на „Суходолска“, а от там накъдето ти видят очите. Я по „Метал“ (Накрая на „Суходолска“ има пункт за вторични суровини и желязо), я по „Безименна“, ако не знаеш къде отиваш, я по „Книжовник“, ако си настроен интелектуално да пишеш за необходимите и случайни имена в някое циганско гето… Иначе „Възкресение“ и „Нов живот“ трябва да се избягват на всяка цена. Според Лайбниц живеем в най-добрия от всички възможни светове, от което следва, че няма да има никаква полза, ако възкръснем за нов живот някъде другаде извън гетото – в друга част на София, България, Европа и т.н. локации върху майката Земя. На „Кърпикожух“ е ясно какво правим.

Реклама

Read Full Post »


Изхвърлихме една пералня на 30 години. Тежеше 108 килограма! След малко метнахме един хладилник – съвсем малко по-млад от нея.
А на пералнята вече седеше циганка и си клатеше краката.
После свалихме с пъшкане до кофата и една печка. На 29 години! На циганката очите светеха с отблясъците на късмета. Беше сама обаче и не можеше да стане. Щеше да дойде друг циганин да отнеме краткотрайното й щастие. Гледахме се малко тъпо, а после тя се захили.
Тогава седнахме с въздишка на пералнята. Гледахме, как се мятат петите й, докато тичаше и чакахме да се върне с каруца и роднини.
След минута дойде другият циганин, но беше вече късно.

Разменихме си gsm-ите за следващия път. След 30 години!

Read Full Post »