Съвсем прясно тази седмица излезе кн. 31 на списание „Критика и хуманизъм“. Изданието е много полезно, защото представя аналитичната философия пред една по-широка читателска публика. Представянето е комплексно, компентентно и засяга както общи въпроси за характера на аналитичната традиция, така и конкретни теми от теоретико познавателен характер. Авторите в броя са утвърдени колеги, като повечето от тях демонстрират дългогодишни интереси в областта. По мое мнение подобно издание е много закъсняло, но тук важи констатацията: „по-добре късно, отколкото никога“. Броят е подготвен от Анна Бешкова, Евгени Латинов и Тодор Полименов. Препоръчвам го горещо на всичките си студенти и колеги доколкото смятам, че все още словосъчетанието „аналитична философия“ за мнозина е твърде неясно. Това е видно и в дискусиите в Proektoria.
Изданието обаче далеч не е само „популяризаторско“. На тези, които не са школувани в тайните на формалните системи, няма да им е лесно, когато стигнат до „Контрафактуални кондиционали и модална епистемология“ на Б. Моллов. Аз зациклих и след 15 минути четене, които изгубих предимно, за да си превеждам формалните изрази обратно на „всекидневен език“ го оставих за после. „По-възможно е да го разбера в хладна утрин на чаша чай вкъщи (ако имам лист хартия и молив на масата, ако съм се наспал добре, ако кучето на съседа не лае, ако не съм много гладен…), отколкото в топла привечер на кафе, докато наоколо пърхат пролетно облечени студентки…“ Някакъв такъв израз ми мина през главата преди да затворя списанието, като дори не се и запитах каква е истинностната стойност на осенилата ме пропозиция. Ето и поредното доказателство за това, как твърдения, за които не може да се установи в задоволителна степен дали са истинни, или не, могат да имат абсолютно непредвидими последици. Не е нужно да си чел Остин, за да се светнеш, че твърденията могат да променят реалността. От горното пострадаха текстовете на Р. Люцканов както и на другите автори след статията на Моллов, които го отнесоха, съгласно изтъкнатото по-горе неформализирано твърдение. Ще почакат до утре. Накратко: В изданието има за всекиго по нещо и за всяко време от денонощието, със или без ободряващи напитки, във или извън компанията на пролетно облечени студент/к/и и лаещи кучета.
Следва съдържанието на кн. 31 на „Критика и Хуманизъм“ :
Ферментация 