Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘казарама’


Окучването е събитието, при което боецът новобранец се превръща в “старо куче”. Събитието е ритуално, чиста проба инициация, и е свързано с определени трудности. Всеки новобранец иска да стане старо куче. И всеки е по своему тъп да си мисли, че от това нещо се променя. Всъщност променя се. Старите кучета могат да носят коланите под носачите си. Носачите са две метални халки на гърба на куртката, малко над кръста. Коланът минава през тях и по този начин не пада надолу, когато се накичиш със сумка, пълна с патрони, ножове и всякакви други военни приспособления. Всички стари кучета носят колана много надолу. Колкото по-долу, толкова си по-стар. Ако могат да си го вържат под хуя, най-добре.

Случва се винаги след вечерна проверка. Кандидат-кучетата осигуряват разни неща – пиене, мезета и най-вече кураж. Изпращат се няколко новобранеца извън сградата, за да държат “отцепка”, т.е. да гледат дали някой от дежурните няма да дойде и да осуети зрелището. Спускат се пердета, приготвят се възглавници, лопати и колани. Всички стари кучета се събират и прогонват новобранците навън в коридора пред спалното. Вътре остава само кандидат-кучето. В най-отдалечения ъгъл на спалното се слага едно шкафче. В противоположния ъгъл се оставя закопчаната куртка на боеца, който е предварително съблечен само по бельо и чорапи. Някой стои сериозен и мълчалив до ключа на лампите. Навън е мрак, а в студа истинските кучета около поделението вият провлачено. Мъка! Кандидатът се изправя върху шкафчето. Протягат се ръце и разкъсват фланелката му. Старите кучета образуват шпалир от двете страни на шкафчето. Стоят мълчаливо едни срещу други и оформят тесен коридор, в едната страна на който е шкафчето, а в другата – куртката. Боецът трепери не на шега, но е готов да поеме по трудния кучешки път. Ще има страдание, но и награда. Всеки е сграбил тежка възглавница, садистите държат колани, един-двама от свинете са с лопати. Всеки тръпне в очакване на сигнала.

Целта на кандидата е следната: Да се хвърли от шкафчето и под зашеметяващите удари от двете страни да стигне до куртката. После трябва да я разкопчае, да я облече и закопчае, да стигне жив до вратата, да издържи още няколко минути пред нея и когато тя се отвори да излезе от спалното. В този момент той се превръща в старо куче. Промяната е почти субстанциална.

Ето, той скача! Светлините угасват, чуват се дълбоки пъшкания, глухи стонове и тъпи, тежки удари. Паркетът скърца и стене като при земетресение. Лампите светват и угасват в неумолим ритъм, който създава усещането за накъсаност и… дискотека. Хвърчат прах и парчета от възглавници. Плющят колани, подрънкват лопати. Някой псува. Ударили го по погрешка с лопата. Кандидатът е вече при куртката и се опитва да я облече през глава. Умен боец! Реплики: “Удри! Удри бе!”, “Мамка му!”, “У! Мамка му, боец кирлив”! Действието е зашеметяващо. Той вече е пред вратата и с всички сили се опитва да излезе. Отмалял е и едва се държи на краката си. Ударите в главата и по цялото му тяло неумолимо продължават да се сипят и даже стават по-яростни. Шпалирът отдавна е изчезнал и сега всички са се скупчили около  кандидата, налагайки го без капка милост и съчувствие. Боецът се опитва с всички сили, които са му останали, да излезе през вратата, но уви! Тя се затиска от другите новобранци отвън и ще се отвори едва по заповед на старите кучета вътре, след като се уморят и решат, че боят е бил достатъчен. Стонове и реплики: “Старо куче, а?”, “Остаряваме бавно”! Някои се хилят, други крещят, трети гледат и се чудят какво става. Умората е обхванала всички, а коленете на боеца се подгъват. Би се строполил на земята, ако не се беше вкопчил в бравата на вратата. Най-после се чува спасителното “Отваряй”. Героят изскача като тапа от шампанско. Никой вече няма право да го пипне. Краката му треперят неудържимо, целият е синьо-червен и подут, няма здраво парче плат по себе си, погледът му е мътен, а от носа тече кръв. Но той е радостен, той е благодарен! Той е старо куче…

Всички го поздравяват и му честят като на сватба. Тези, които са го млатили допреди секунди, сега го тупат по рамото като стари и добри приятели. Стаята бързо се почиства, след което се изваждат бутилките. Преди напиването обаче остава още само една последна част от ритуала. Може би най-важната. Героят закопчава прокъсаната си куртка и отново се качва на шкафчето, защото му предстои финалното късане на носачите. Те са проверени щателно преди това, дали са здраво зашити, защото това е от голямо значение за качеството на спектакъла. Зад него минават двама души, които закачат коланите си на носачите и ги обтягат. В този момент новото старо куче започва съвсем леко да се накланя напред. Накланянето продължава до момента, когато носачите се скъсат от тежестта на тялото му. Ако носачите са зашити слабо, те бързо се късат и човек скача лесно на краката си. Ако са зашити здраво обаче, те се късат едва тогава, когато нещастникът се е наклонил прекалено много и тогава той неминуемо се залепя по лице на пода с цялата си тежест. Одобрителни възгласи и още поздравления. Така без носачи, пребит като псе и замаян, новобранецът се превръща в старо куче и отива да пие с останалите, с които е вече равен по “ранг”. Едно е сигурно. Дълго още ще помни окучването си и вероятно ще се гордее с него.

Как продължава нощта по-нататък? Това вече съм го писал.

Read Full Post »