Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Грудово’


Окучването е събитието, при което боецът новобранец се превръща в “старо куче”. Събитието е ритуално, чиста проба инициация, и е свързано с определени трудности. Всеки новобранец иска да стане старо куче. И всеки е по своему тъп да си мисли, че от това нещо се променя. Всъщност променя се. Старите кучета могат да носят коланите под носачите си. Носачите са две метални халки на гърба на куртката, малко над кръста. Коланът минава през тях и по този начин не пада надолу, когато се накичиш със сумка, пълна с патрони, ножове и всякакви други военни приспособления. Всички стари кучета носят колана много надолу. Колкото по-долу, толкова си по-стар. Ако могат да си го вържат под хуя, най-добре.

Случва се винаги след вечерна проверка. Кандидат-кучетата осигуряват разни неща – пиене, мезета и най-вече кураж. Изпращат се няколко новобранеца извън сградата, за да държат “отцепка”, т.е. да гледат дали някой от дежурните няма да дойде и да осуети зрелището. Спускат се пердета, приготвят се възглавници, лопати и колани. Всички стари кучета се събират и прогонват новобранците навън в коридора пред спалното. Вътре остава само кандидат-кучето. В най-отдалечения ъгъл на спалното се слага едно шкафче. В противоположния ъгъл се оставя закопчаната куртка на боеца, който е предварително съблечен само по бельо и чорапи. Някой стои сериозен и мълчалив до ключа на лампите. Навън е мрак, а в студа истинските кучета около поделението вият провлачено. Мъка! Кандидатът се изправя върху шкафчето. Протягат се ръце и разкъсват фланелката му. Старите кучета образуват шпалир от двете страни на шкафчето. Стоят мълчаливо едни срещу други и оформят тесен коридор, в едната страна на който е шкафчето, а в другата – куртката. Боецът трепери не на шега, но е готов да поеме по трудния кучешки път. Ще има страдание, но и награда. Всеки е сграбил тежка възглавница, садистите държат колани, един-двама от свинете са с лопати. Всеки тръпне в очакване на сигнала.

Целта на кандидата е следната: Да се хвърли от шкафчето и под зашеметяващите удари от двете страни да стигне до куртката. После трябва да я разкопчае, да я облече и закопчае, да стигне жив до вратата, да издържи още няколко минути пред нея и когато тя се отвори да излезе от спалното. В този момент той се превръща в старо куче. Промяната е почти субстанциална.

Ето, той скача! Светлините угасват, чуват се дълбоки пъшкания, глухи стонове и тъпи, тежки удари. Паркетът скърца и стене като при земетресение. Лампите светват и угасват в неумолим ритъм, който създава усещането за накъсаност и… дискотека. Хвърчат прах и парчета от възглавници. Плющят колани, подрънкват лопати. Някой псува. Ударили го по погрешка с лопата. Кандидатът е вече при куртката и се опитва да я облече през глава. Умен боец! Реплики: “Удри! Удри бе!”, “Мамка му!”, “У! Мамка му, боец кирлив”! Действието е зашеметяващо. Той вече е пред вратата и с всички сили се опитва да излезе. Отмалял е и едва се държи на краката си. Ударите в главата и по цялото му тяло неумолимо продължават да се сипят и даже стават по-яростни. Шпалирът отдавна е изчезнал и сега всички са се скупчили около  кандидата, налагайки го без капка милост и съчувствие. Боецът се опитва с всички сили, които са му останали, да излезе през вратата, но уви! Тя се затиска от другите новобранци отвън и ще се отвори едва по заповед на старите кучета вътре, след като се уморят и решат, че боят е бил достатъчен. Стонове и реплики: “Старо куче, а?”, “Остаряваме бавно”! Някои се хилят, други крещят, трети гледат и се чудят какво става. Умората е обхванала всички, а коленете на боеца се подгъват. Би се строполил на земята, ако не се беше вкопчил в бравата на вратата. Най-после се чува спасителното “Отваряй”. Героят изскача като тапа от шампанско. Никой вече няма право да го пипне. Краката му треперят неудържимо, целият е синьо-червен и подут, няма здраво парче плат по себе си, погледът му е мътен, а от носа тече кръв. Но той е радостен, той е благодарен! Той е старо куче…

Всички го поздравяват и му честят като на сватба. Тези, които са го млатили допреди секунди, сега го тупат по рамото като стари и добри приятели. Стаята бързо се почиства, след което се изваждат бутилките. Преди напиването обаче остава още само една последна част от ритуала. Може би най-важната. Героят закопчава прокъсаната си куртка и отново се качва на шкафчето, защото му предстои финалното късане на носачите. Те са проверени щателно преди това, дали са здраво зашити, защото това е от голямо значение за качеството на спектакъла. Зад него минават двама души, които закачат коланите си на носачите и ги обтягат. В този момент новото старо куче започва съвсем леко да се накланя напред. Накланянето продължава до момента, когато носачите се скъсат от тежестта на тялото му. Ако носачите са зашити слабо, те бързо се късат и човек скача лесно на краката си. Ако са зашити здраво обаче, те се късат едва тогава, когато нещастникът се е наклонил прекалено много и тогава той неминуемо се залепя по лице на пода с цялата си тежест. Одобрителни възгласи и още поздравления. Така без носачи, пребит като псе и замаян, новобранецът се превръща в старо куче и отива да пие с останалите, с които е вече равен по “ранг”. Едно е сигурно. Дълго още ще помни окучването си и вероятно ще се гордее с него.

Как продължава нощта по-нататък? Това вече съм го писал.

Read Full Post »


Докъм полунощ бях писал в канцеларията, след което отидох долу с намерението да спя. Вместо това станах свидетел на простотия от такъв мащаб и порядък, че си струва да бъде увековечена.   Врагов и Димитров се бяха върнали вчера от полагаема отпуска и явно се бяха заели да отпразнуват събитието. Още преди да отворя вратата се чу силен трясък и шум от разпиляващо се стъкло. Влезнах, точно за да видя как следващата бутилка се разби гръмко в стената. Навсякъде се сипеха малки парчета стъклария. Бяха се събрали в единия ъгъл и им личеше че са много, ама много пияни. Погледнах леглото си, което беше щедро покрито със стъклени отломки. В ъгъла ехидно се хилеха пет-шест мрачни фигури, като от време на време крещяха здравата. Отдалечих се на едно празно и чисто от стъкла легло и започнах да наблюдавам цирка.

Петров играеше ръченица гол до кръста и се смееше на границата на истерията. Когато с подскоците си стигаше близо до печката, той отваряше капака и започваше да хвърля вътре каквото му попадне. След няколко минути повечето от пантофите в спалното бяха изгорени, след което Петров изведнъж се успокои и както играеше ръченица, се стовари на леглото си с щастлива физиономия и заспа.

Покрай мен мина Гаврилов и ме замъкна към пияната група. За щастие беше останало съвсем малко от някаква долнопробна водка, така че дори да исках, нямаше как да изпия много. В следващия момент дойде лавкаджията и донесе някаква бутилка с неустановена течност. Гаврилов смело отпи, след което разтърси рамене, а лицето му се изкриви в конвулсии. След като потисна импулса за повръщане, той ми предложи да помириша, но хич нямах и намерение да го правя. Мазния на свой ред отпи смело, задави се, не можа да се сдържи и импулсивно повърна в най-близкото приемливо място – печката. Това преля чашата на търпението у останалите и те, след като го изчакаха да привърши, изляха шишето в огъня, разливайки малка част по балатума. Течността гореше с наситен син пламък, без да подпали балатума или да оставя каквито и да било следи от изгаряне по повърхността му. Печката възвърна силата си, щедро излъчвайки топлина наоколо.

Мазния, засрамен от слабостта си и от повръщането, реши да се реабилитира пред останалите юнаци и хвърли незагасен фас в леглото на Павката, който веднага стана и му залепи звучен шамар. Двамата започнаха да се налагат, докато останалите, скупчени около тях, ги насърчаваха с викове и дюдюкания. Павката беше само по гащи и съдран потник. Съзнаваше колко нелепо стои сред останалите и това допълнително го вбеси. По това време изглеждаше така, сякаш той е взел превес над Мазния. В същото време и двамата така зловещо се псуваха, че чак ме присви леко в стомаха докато ги слушах. След поражението си Мазния се зае да се съблича, докато остана само по чорапи и гащи, след което отново скочи на Павката и двамата се затъркаляха по мръсния под на спалното. Добре, че стената със счупените стъкла беше в другия край, че иначе щеше да стане съвсем грозно. Павката почна да крещи, че оня го хапел, а Мазния на свой ред не спираше да го псува от все сърце, ако приемем че изобщо имаше сърце. От време на време спираше и заваляше псувните, така че наистина може и да е хапел. В крайна сметка Мазния пак падна, но не престана да се вайка, че ако не бил толкова пиян, щял да смели “оня мизерник”. Оня мизерник пък вече реанимираше в леглото си.

След това настъпи временно затишие на пиянската сцена. Междувременно отнякъде се появиха бутилки с вино. Тогава обърнах внимание на боеца (новобранеца) Драганов, който се суетеше около групата на пиячите. От редиците им се дочуваха тежки псувни по адрес на Павката. Разбрах, че бяха принудили бедния Драганов да направи някаква тъпотия, защото по едно време той се приближи до леглото на Павката, надвеси се над него и стоеше така известно време в очевидно двоумение дали да извърши нещо, или не. Тогава зад него застана бате Стоенчо и започна да го налага, викайки му да направи това, за което го бяха пратили. Покрай Драганов бате Стоенчо шибна няколко шамара и на Павката, който се беше завил почти през глава. Боецът явно реши, че няма полезен ход, както и че по-нататъшното двоумение ще му струва прекалено скъпо, след което с един замах обърна леглото на Павката, който моментално се озова на пода под него. Нещастникът изпълзя отдолу вбесен и разбира се направи най-голямата тъпотия – изкара новобранеца Драганов в коридора, за да го пребие. Обаче само миг след това в коридора изскочиха Врагов, бате Стоенчо и още няколко. Вече нищо не виждах, но чувах викове, бъхтене и здраво пъшкане. Не след дълго цялата пиянска компания влезе обратно. Малко след тях влезе и Павката, завъртя се около печката, огледа подутото си лице в огледалото на стената и отиде да се мие в умивалнята. Настъпи ново затишие. Поредните празни бутилки се пръснаха в стената на срещуположния край на спалното.

Някъде по това време забелязах, че в цялата тази лудница има едно легло в спалното, което се обръщаше доста по-често от останалите. Погледнах по-внимателно и като видях човека, който спеше там, веднага ми стана ясно защо. Милушев. Покрай него мина Мазния и го обърна. После оттам мина Дългата мутра и го обърна. После бате Стоенчо също го обърна и му раздаде няколко чифта шамари. Всеки път Милушев ставаше, бавно си оправяше леглото и се свиваше отново в мръсните завивки, само за да бъде обърнат пак от поредната свиня няколко минути по-късно. Монотонното повтаряне на тази сцена беше толкова абсурдно, че чак изглеждаше нереално. Именно това, че Милушев се държеше така, сякаш нищо от случващото се не го засяга, вбеси за пореден път свинете. Те решиха всички заедно да го обърнат по най-радикалния възможен начин, наречен “космонавт”. Хванаха леглото и го обърнаха не странично, а по дължина. По този начин Милушев отвисоко се стовари върху съседа си по легло отпред – Ромилов, който както и всички останали се мъчеше безуспешно да спи. Тогава Ромилов стана и сънено започна да налага Милушев по главата, заканвайки се гръмко, че ще му я счупи. Ебати абсурда! Свинете нададоха одобрителни възгласи и започнаха да насърчават с викове Ромилов. След като Милушев си “го получи”, милостиво беше оставен отново да си оправи леглото. Най-абсурдното беше, че той точно това и направи, готвейки се отново да си легне. Компанията беше толкова учудена от неговия непукизъм, че в първия момент свинете не можаха да измислят какво още да му направят. Гледаха го буквално с отворена уста. След като Милушев обаче се зави и се обърна настрани, те изпаднаха в истинска ярост и го обърнаха на “космонавт” отново, но този път в обратната посока. Милушев отвисоко се стовари върху съседа си по легло отзад – Петров. Петров беше изгорил преди това пантофите на половината батарея, играейки ръченица. Сега спеше пиянски, непробуден сън. Или поне докато Милушев не го връхлетя отгоре. Петров се изправи замаян, залитайки, и изръмжа като някаква разярена мечка. Изстреля почти нечленоразделно две чудовищни псувни и така започна да налага бедния космонавт, че от купчината с чаршафи и дюшеци се заиздига прах. Милушев мучеше и се опитваше да обясни на Петров каква е работата, но последният не искаше и да чуе. Бъхта го докато се умори, след което си легна отново и сякаш мигновено заспа. Милушев бавно, влачейки крака започна за пореден път да си оправя леглото. Бате Стоенчо не издържа и отиде до него. Шамарите кънтяха в спалното като в някаква прокълната камбанария. Едва тогава Милушев се отказа. Със сълзи на очите и зачервено лице изостави мръсните си чаршафи. Скри се в единия от ъглите на спалното и продължи да гледа тъжно цялото представление.

Шамарите бяха обсебили свинете. Всеки си беше намерил по някой новобранец, на който да крещи и да раздава шамари. Извратено колкото си искаш, и още по-абсурдно. Нищо не можех да направя. Свинете бяха напълно извън контрол, а не исках да свършвам като Павката. Качих се обратно в канцеларията. Когато след около час се върнах обратно в спалното, циркът беше приключил. Свинете бяха потънали в свински сън, а бойците оправяха всички поражения върху спалното помещение. Беше като след битка, истинска.

На следващия ден офицерите знаеха всичко. Комуниста надмина себе си в мърморенето, но всичко, което каза беше смислено и точно. Не е тъп той, само където е военен. А свинете са си свине, те от смисъл и точност не разбират. И като се замисля, че преобладаващата част от целокупния български народ е излъчила своите представители в това спално помещение, чак ми се доплаква.

Read Full Post »