През последните три години във връзка с различни занимания (проверки на матури, оценяване на есета, телефонни интервюта, лични впечатления и т.н.) имах възможност да си създам относително точна представа за българските ученици, които са в последните 4 гимназиални класа. Горе-долу знам какво и как четат, какво и как учат, какво им се върти в главите и по какъв начин го изразяват. Сред всички тях има както разочароващи примери за посредственост, така и блестящи таланти. За съжаление първите са повече от вторите, което вероятно е в реда на нещата. Изключителните хора са именно заради това изключителни, защото не са като другите и са нещо повече от другите. Целта ми тук не е да обобщавам достойнствата и недостатъците на българските ученици, нито да публикувам бисери. Подобни обобщения са трудни и неточни, а смехът, породен от бисерите, е горчиво лекарство за всеки учител. Искам да посоча няколко аргумента в полза на философското образование изобщо и да обърна вниманието на любезния читател към едно предложение за реформи в средното образование, което смятам за глупаво и неуместно. Ще започна отзад-напред.
В края на миналия месец Министерството на образованието и науката (МОН) публикува новия проект за учебния план, където повече от половината часове от т.нар. „философски цикъл“ са премахнати за сметка на новия предмет Гражданско образование. Към момента за обикновените и езиковите гимназии този философски цикъл може да се представи таблично така:
Клас | Предмет | Общ брой часове за година |
9 клас | Психология и логика | 54 часа |
10 клас | Етика и право | 54 часа |
11 клас | Философия | 54 часа |
12 клас | Свят и личност | 62 часа |
54 часа годишно за 36 учебни седмици означава по 1,5 часа на седмица, което пък налага през единия учебен срок да се водят по 1 час седмично, а през другия – 2 часа седмично. Става въпрос за учебни часове, които покрай шумните межучасия и обичайните закъснения рядко надхвърлят реалните 35-40 минути.
Ако се приеме новото предложение на министерството, нещата ще изглеждат така:
Клас | Предмет | Общ брой часове за година |
8 клас | Философия | 36 часа |
9 клас | Философия | 36 часа |
Гражданско образование | 36 часа | |
10 клас | Философия | 18 часа |
Гражданско образование | 36 часа | |
11 клас | Гражданско образование | 36 часа |
12 клас | Гражданско образование | 31 часа |
Таблицата излезе малко мърлява, та уточнявам: в 9 и 10 клас се учат едновременно Философия и Гражданско образование. 36 часа на година очевидно означават 1 час седмично, а 18 часа в 10 клас – по 1 час на две седмици! Последното е забележително и е почти невъзможно за смислен коментар. Просто си представете произволен предмет, на който се отделят по цели 40 минути в интервал от две седмици. Това не е шега, сериозно е!
Оказва се, че новият предмет Гражданско образование „всмуква“ в себе си философските дисциплини, които са редуцирани до общо 90 учебни часа за всичките години на гимназиално образование. Това рязко се отличава от досегашната картина, където, дори ако не броим часовете по Свят и личност в 12 клас, имаме 162 часа, разпределени от 9 до 11 клас включително. 90 от 162 са точно 55,5%. С толкова е „орязана“ философията от МОН. Все още не е ясно кой, как и какво точно ще преподава по предмета Гражданско образование. Както Свят и личност в момента той вероятно ще може да се води от широка палитра преподаватели (не е ясно дали философите са сред тях) – публични администратори, юристи, социолози, политолози, географи, историци, защо не и физкултурници?
Редно е да се каже и още нещо. Част от философската общност в България – колеги от СУ, НБУ и други университети, включително и преподаватели по философия, се бореха през последното десетилетие в учебната програма да се въведе предмет по гражданско образование. Това е идея, която отдавна искахме да се осъществи и без съмнение такъв предмет трябва да има. Никога обаче не е ставало и дума, той да влиза в училище за сметка на философските дисциплини. В този смисъл проектът на МОН е особено циничен. Приема се идеята на философската общност за гражданско образование, като същата тази общност бива отстранена от средното образование! Тук е моментът да се каже, че ако това се случи, преподавателите по философия няма да имат достатъчно часове, което ще доведе до прекратяване на трудовите им договори, т.е. около 400 учители по философия в България ще останат без работа. Вижте тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5083327.
Позволявам си да кача още няколко линка, които да насочат любезния читател към реакциите на философската общност по повод предложението на МОН.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5088426
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5088339
http://www.segabg.com/article.php?id=776216#.VjZr3R2PkiI.facebook
Защо това не бива да става? Защо трябва да се учи философия?
- В образователна система, чиято основна цел е да подготвя специалисти и тясно профилирани професионалисти, философията е единствената учебна дисциплина, която помага за разширяването, а не за стесняването на човешкия мироглед. Това е единственото поле, в което ученикът има възможност САМ да претегля мотиви и ценности, да сравнява различни перспективи, да проблематизира твърдения и познания, които другаде се приемат безкритично дадени наготово, да се аргументира и критически да преценява алтернативи.
- Философията е единствената дисциплина в училище, която показва на ученика какви са формите на мисленето изобщо, какви са източниците на познание, какво гарантира достоверността на нещата, които твърдим, че „знаем“, включително и нещата, които се учат в останалите дисциплини. Философията възпитава критично мислене, което не е по вкуса на догматиците и на хората, които предпочитат да внушават, вместо да убеждават.
- Философията е единствената учебна дисциплина, която показва ценностните ориентири в един пъстър и труден за ориентиране свят. Как и какви решения да взимаме, докъде се простира свободата ни и в какво се състоят отговорностите ни? Това са все въпроси, на които съвременния човек трябва да има АРГУМЕНТИРАН отговор, и на които нито една ТЯСНА специализация и професионална подготовка НЕ МОЖЕ да даде отговор.
- Философията е единствената учебна дисциплина, която може да осмисли предмета Гражданско образование. Да си граждански образован първо означава да си образован достатъчно, за да мислиш самостоятелно, да се ориентираш в света на ценностите и чак след това да разбираш специфичната си роля на гражданин в обществото. Гражданското образование надгражда образованието по философия, а не го замества!
Това е само необходимият минимум, що се касае за всеки мислещ съвременен човек. Преди да стане гражданин и „тесен“ специалист, който ще се реализира на трудовия пазар (сякаш е стока), той трябва да знае кой е, откъде се е появил и накъде отива, т.е. как и според какво да се ориентира в света. Най-малкото ученикът трябва да разбере, че светът е много по-голям от която и да било тясна перспектива – семейна, национална, религиозна, политическа и т.н. , а за това разбиране е нужна философия.
За някои от учениците това ще е само началото. Това са всички онези, за които самостоятелното и критическо мислене ще се превърнат в централна част от мирогледа им. Това са хора, които не се боят от въпроси дори тогава, когато последните са неудобни. За тях пътищата са много и хоризонтите открити. Тях ще посрещнем в университетските програми по философия.