Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Вино и Винословици’ Category


Възпитанието на неразумната душа. Платон за виното в „Държавата” и „Закони”.

 

През последните десетина години виното за мен е предмет не само на практически, но и на теоретичен интерес. Като човек, който обича философията и малко несправедливо, я е превърнал в своя професия, интересът към виното неизбежно намери пресечната си точка с Платон първоначално под формата на недоумение. Как е възможно философът, написал „Пирът”, малко по-късно да забрани виното в идеалната държава?

 

Ще се опитам да покажа как това първоначално недоумение от Платон премина по-късно в удовлетворение. Академичната почтеност изисква от мен да призная, че това се случи благодарение на една статия от Elizabeth Belfiore, озаглавена „Виното и катарзиса на чувствата в Платоновите ‘Закони’”, публикувана през 1986 г. в „The Classical Quarterly”[1]. На нея дължа част от идеите, които ще споделя днес.

 

Тези

 

Без никакво съмнение виното е маловажна тема във философията на Платон. Въпреки това маловажното и незначителното са в състояние да покажат важното и значителното, в случая това са две големи теми във философията на Платон и в нашия семинар – темите за образованието и природата на душата.

Тезите, които искам да представя и аргументирам са три:

1.                  Идеята на Платон за образованието на стражите в „Държавата” е едностранчива и непълна. Един от индикаторите за това е забраната на виното. Тази идея е развита и съществено преработена в „Закони”.

2.                  В „Закони” Платон предлага алтернатива на йерархичния модел на душата в „Държавата”. Душата може да се мисли не само като вертикална йерархия от подчинени на разума части, но и като равновесие, при което рационалната и неразумната страна на душата взаимно се уравновесяват.

3.                  Виното е  „малката” тема, но и същевременно форкус, в който се проблематизират посочените току-що въпроси. Тази теза ще се оформи в хода на разглеждане на първите две.

(още…)

Реклами

Read Full Post »


http://yurides.wordpress.com/tag/geyserville/

 

Преди време реших да отделя темата за виното от този блог. Реших, че виното ще си е за виното, а пък другите неща ще бъдат за  …  и аз не знам вече за какво или за кого. Докато не се хванах да пиша статия за Калифорния. Тогава разбрах, че всъщност пиша от себе си и за себе си. Затова слагам линк и тук, въпреки все още валидното ми решение за виното при виното, а другите неща  за … кой знае за какво или за кого.

КАЛИФОРНИЯ

Read Full Post »


zaleza

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на подполковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н Подпокойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

Габровеца беше винар и това му беше втората кампания в Австралия. Когато се говори за “кампания”, по въпроса имат какво да кажат политиците, военните и винарите. Последните се занимават с нея около два-три месеца в годината, в края на лятото и началото на есента – различно според местния климат. През останалото време я чакат и се готвят за нея. В момента, когато гроздето по лозята узрее достатъчно, винената истерия се отприщва и битката започва. В малките градчета на винарските области хората направо откачат. В Тананда, Южна Австралия, кампанията също като на война се обявява с декларация в неделя. По улиците излизат духовият оркестър, църковното настоятелство, мажоретки, пияници, технолози, плъхове, ченгета и зяпачи. Появяват се и красиви момичета, които със запретнати рокли и потни крака влизат в коритата с готовото грозде и мачкат зърната с петите си. Надолу по краката им потича ярко-червената течност, която се събира в пригодените за това улеи. През това време събралите се около тях гледат похотливо нагоре, пият и с кървави устни правят стратегически прогнози за кампанията и магията на ферментацията.

Предишната кампания си беше намерил работа в малка и спокойна семейна изба на юг от Аделаида, с десетина миниатюрни резервоара, няколко помпи, ръчна преса и неголямо хале с бъчви. Посветените знаят, че безобидното съчетание от три думи “Малка Семейна Винарна” обикновено означава следните три неща – Много работа, Семейство алчни собственици и Въшлива заплата. Тогава Габровеца не беше посветен. На следващата година реши да поправи грешката си и постъпи на работа в най-голямата изба на континента, която произвеждаше два пъти повече вино от целокупна България. Беше проектирана от архитекти на Shell и, разбира се, приличаше на петролна рафинерия. Плащаха добре, мръсниците, но огромните им резервоари бяха на открито, задължаваха те да носиш каска и ти даваха supervisor. Мислеше си, че последното е добро име за стимулираща дрога, но не и за началник.

– Виж ти, виж ти! Един криещ се от жегата българин. Добро местенце си намерил, приятелю.

Габровеца се сепна. Почти беше допушил цигарата си под сянката на един от най-големите съдове за вино, правени някога – беше малко по-висок от осеметажен блок в “Люлин” и пълен с милиони литри мерло. Вместо началника си обаче, видя усмихнатата Патриция – потна, с каска в ръце, пакет цигари и кибрит в ръка.

– Вие от Чили не можете ли да четете табелите наоколо. Пушенето е забранено в рафинериите на Shell. Освен това караш без каска – ухили се Габровеца и си хвърли фаса. После й направи място да седне до него. (още…)

Read Full Post »


Някъде в обединена Европа (Бавария, Австрия, Италия, кой знае?)  в началото на 13 век…

С благодарност към М. Банев, без когото нямаше да открия това великолепно изпълнение от прочутия сборник. И бегом марш всички да учат латински!

Read Full Post »


Из „Пътеводител за херменевти“

През 1957 г. Ролан Барт пише в своите “Митологии”:

“За френската нация виното е капитал, който я характеризира по същия начин, както нейните триста и шейсет вида сирене или културата й. То е напитка-тотем, съответстваща на млякото на холандската крава или на чая, който английското кралско семейство поглъща церемониално.”

Киселото мляко за българите е това, което е виното за французите. Но приликата е само външна. Киселото мляко е храна-тотем за българите и според тях то е възможно единствено и само благодарение на една бактерия. Един българин – Стамен Григоров я открил и описал през 1905 г. По един не особено ясен начин след задължителното латинско Lactobacillus се добавило и едно “bulgaricus”. По този начин находката наистина се заковава за българската идентичност – имаме откривател българин и име на откритието – „bulgaricus“.  Някак излиза, че сме открили себе си. Оттук и претенцията ни към Lactobacillus  bulgaricus не е само номинална, т.е. тя не се отнася само към името на лактобацила, но и към неговата същност. Малко неудобен факт се оказва това, че кисело мляко става и без тази бактерия, но според нас, българите, подобно мляко е недействително, недостатъчно здравословно и достойно за презрение. Вероятно имаме право по отношение на здравословността. Японците например държат в тяхното кисело мляко да има колкото се може повече българи, т.е. повече български латкобацили. Мой познат наскоро обясняваше, че там вече правели по-хубаво кисело мляко от нашето. Кой знае?

Интересно е, че Пaстьор е открил разликата между  бактерии и дрожди още през 1857 г. – точно 100 години преди “Митологии” на Барт. Дрождите са отговорни за ферментацията и виното, но Пастьор не е добавил след тяхното Saccharomyces думата “franci” или нещо подобно. Значи, въпреки реалните претенции към виното си, французите нямат номинални мераци  към дрождите. Със сигурност няма и френска песен, която да лети в космоса!

Каквото е виното за французите, това е киселото мляко за българите. За разлика от виното обаче символното пространството на киселото мляко е много по-малко и подредено. Ако виното променя тези, които го пият и споява или разделя връзките между хората, то млякото има отношение единствено към трайността – своята собствена и на тези, които го консумират. Смята се, че киселото мляко причинява дълголетие у хора, които го поемат редовно и по много с Lactobacillus bulgaricus. (Оттук и манията на японците, които вероятно го редуват с големи количества зелен чай.) Самото кисело мляко обаче, ако е автентично, трае за кратко и бързо се разваля. Диалектиката на нетрайното мляко, което е в основата на дълготрайния живот, е забележителна. Виното е нещо, което се споделя и може да отлежава дълги години. Киселото мляко просто се яде и бързо се разваля. Виното извършва промяна в света на хората – с всички опасности и ползи от нея. Киселото мляко удължава живота такъв, какъвто е и не крие никакви опасности. Виното причинява еротични желания, невъздържани действия, бъбривост и главоболие. Киселото мляко причинява редовно отделяне и продължителна старост. Виното е част от публичното пространство.  Киселото мляко е заровено дълбоко в хладилника на частната сфера.

Влезте в произволен магазин за хранителни стоки в България. Изберете произволно българско кисело мляко. Изяжте го, дори да не ви хареса особено. Нищо няма да се случи. Но затова пък може да прибавите няколко часа към отреденото ви време. Ако скоро след това стигнете отново до извода, че животът е безсмислен и тежък, но въпреки това по български продължителен, побързайте да се отправите към Франция, където:

Влезте в произволен магазин за хранителни стоки. Изберете произволно вино. Отворете го и налейте най-малко в две чаши. Дори виното да не ви хареса особено, нещо ще се случи!

Read Full Post »


За австралийския и световен опит на един български експериментатор в света на виното можете да прочете в новата публикация на Vinologika. Покрай това можете да разберете, че употребата и отглеждането на малки количества канабис в Южна Австралия е декриминализирано. Може да разберете и други интересни неща.

Read Full Post »


Светли и мрачни мисли по повод българския туризъм, фестивалите на виното и публичните дегустации можете да откриете в новата публикация на винения ми блог ТУК. Там има и една интересна история с Рускиня 🙂

Read Full Post »

Older Posts »