Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Вино и Винословици’ Category


Възпитанието на неразумната душа. Платон за виното в „Държавата” и „Закони”.

 

През последните десетина години виното за мен е предмет не само на практически, но и на теоретичен интерес. Като човек, който обича философията и малко несправедливо, я е превърнал в своя професия, интересът към виното неизбежно намери пресечната си точка с Платон първоначално под формата на недоумение. Как е възможно философът, написал „Пирът”, малко по-късно да забрани виното в идеалната държава?

 

Ще се опитам да покажа как това първоначално недоумение от Платон премина по-късно в удовлетворение. Академичната почтеност изисква от мен да призная, че това се случи благодарение на една статия от Elizabeth Belfiore, озаглавена „Виното и катарзиса на чувствата в Платоновите ‘Закони’”, публикувана през 1986 г. в „The Classical Quarterly”[1]. На нея дължа част от идеите, които ще споделя днес.

 

Тези

 

Без никакво съмнение виното е маловажна тема във философията на Платон. Въпреки това маловажното и незначителното са в състояние да покажат важното и значителното, в случая това са две големи теми във философията на Платон и в нашия семинар – темите за образованието и природата на душата.

Тезите, които искам да представя и аргументирам са три:

1.                  Идеята на Платон за образованието на стражите в „Държавата” е едностранчива и непълна. Един от индикаторите за това е забраната на виното. Тази идея е развита и съществено преработена в „Закони”.

2.                  В „Закони” Платон предлага алтернатива на йерархичния модел на душата в „Държавата”. Душата може да се мисли не само като вертикална йерархия от подчинени на разума части, но и като равновесие, при което рационалната и неразумната страна на душата взаимно се уравновесяват.

3.                  Виното е  „малката” тема, но и същевременно форкус, в който се проблематизират посочените току-що въпроси. Тази теза ще се оформи в хода на разглеждане на първите две.

(още…)

Read Full Post »


http://yurides.wordpress.com/tag/geyserville/

 

Преди време реших да отделя темата за виното от този блог. Реших, че виното ще си е за виното, а пък другите неща ще бъдат за  …  и аз не знам вече за какво или за кого. Докато не се хванах да пиша статия за Калифорния. Тогава разбрах, че всъщност пиша от себе си и за себе си. Затова слагам линк и тук, въпреки все още валидното ми решение за виното при виното, а другите неща  за … кой знае за какво или за кого.

КАЛИФОРНИЯ

Read Full Post »


zaleza

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на подполковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н Подпокойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

Габровеца беше винар и това му беше втората кампания в Австралия. Когато се говори за “кампания”, по въпроса имат какво да кажат политиците, военните и винарите. Последните се занимават с нея около два-три месеца в годината, в края на лятото и началото на есента – различно според местния климат. През останалото време я чакат и се готвят за нея. В момента, когато гроздето по лозята узрее достатъчно, винената истерия се отприщва и битката започва. В малките градчета на винарските области хората направо откачат. В Тананда, Южна Австралия, кампанията също като на война се обявява с декларация в неделя. По улиците излизат духовият оркестър, църковното настоятелство, мажоретки, пияници, технолози, плъхове, ченгета и зяпачи. Появяват се и красиви момичета, които със запретнати рокли и потни крака влизат в коритата с готовото грозде и мачкат зърната с петите си. Надолу по краката им потича ярко-червената течност, която се събира в пригодените за това улеи. През това време събралите се около тях гледат похотливо нагоре, пият и с кървави устни правят стратегически прогнози за кампанията и магията на ферментацията.

Предишната кампания си беше намерил работа в малка и спокойна семейна изба на юг от Аделаида, с десетина миниатюрни резервоара, няколко помпи, ръчна преса и неголямо хале с бъчви. Посветените знаят, че безобидното съчетание от три думи “Малка Семейна Винарна” обикновено означава следните три неща – Много работа, Семейство алчни собственици и Въшлива заплата. Тогава Габровеца не беше посветен. На следващата година реши да поправи грешката си и постъпи на работа в най-голямата изба на континента, която произвеждаше два пъти повече вино от целокупна България. Беше проектирана от архитекти на Shell и, разбира се, приличаше на петролна рафинерия. Плащаха добре, мръсниците, но огромните им резервоари бяха на открито, задължаваха те да носиш каска и ти даваха supervisor. Мислеше си, че последното е добро име за стимулираща дрога, но не и за началник.

– Виж ти, виж ти! Един криещ се от жегата българин. Добро местенце си намерил, приятелю.

Габровеца се сепна. Почти беше допушил цигарата си под сянката на един от най-големите съдове за вино, правени някога – беше малко по-висок от осеметажен блок в “Люлин” и пълен с милиони литри мерло. Вместо началника си обаче, видя усмихнатата Патриция – потна, с каска в ръце, пакет цигари и кибрит в ръка.

– Вие от Чили не можете ли да четете табелите наоколо. Пушенето е забранено в рафинериите на Shell. Освен това караш без каска – ухили се Габровеца и си хвърли фаса. После й направи място да седне до него. (още…)

Read Full Post »


Някъде в обединена Европа (Бавария, Австрия, Италия, кой знае?)  в началото на 13 век…

С благодарност към М. Банев, без когото нямаше да открия това великолепно изпълнение от прочутия сборник. И бегом марш всички да учат латински!

Read Full Post »

Older Posts »