Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 14.05.2013


thnker

Минавахме покрай някакъв град, или покрай едно село, или не! Може би останки от фабрика или свинарници, или обори, или просто къщи някакви. Не помня добре. Беше януари, грееше слънце и едно топло, топло. Пролет, ще кажеш, дошла е. Стените на къщите, осветени от яркото слънце, приличаха на големи киноекрани, но лишени от своите образи вехти, красиви герои и пищни ефекти. Празни екрани. Пусти и бели стени без надпис или графити, без лозунги от различни епохи, без драскотини, без вулгарните надписи даже. Чисти. На една от стените имаше нещо. Мъж. Клекнал, черен, със сиви коси и черна брада. Не седеше, нито стоеше. Присъстваше някак си, клекнал, допрян с гръб о стената като герой от немите филми, който прекрачил реалността през екрана, не може да се върне обратно. Беше навел главата си толкова ниско, че с брадата си бодеше сърцето в плитчините на ризата. А може би изобщо нямаше сърце, а само дрехи – мазни и черни, скриващи цялото нищо. Без ръцете. Имаше само сиви ръце и глава, килната над черната зев под яката. Сиви ръце, просто отпуснати, увиснали над коленете като мъртви питони. И десет пръста, чиито изпочупени нокти лъщяха в киносалона на януарското слънце. Сякаш заспал, но не спеше. Гледаше от тъмни отвори нищото. Ето го! Тъкмо и аз да го зърна, колата забърза напред и кадърът слънчев отмина във времето зад дясното рамо по пътя за Мездра.

12.01.1998

Read Full Post »