Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на подполковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н Подпокойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.
Габровеца беше винар и това му беше втората кампания в Австралия. Когато се говори за “кампания”, по въпроса имат какво да кажат политиците, военните и винарите. Последните се занимават с нея около два-три месеца в годината, в края на лятото и началото на есента – различно според местния климат. През останалото време я чакат и се готвят за нея. В момента, когато гроздето по лозята узрее достатъчно, винената истерия се отприщва и битката започва. В малките градчета на винарските области хората направо откачат. В Тананда, Южна Австралия, кампанията също като на война се обявява с декларация в неделя. По улиците излизат духовият оркестър, църковното настоятелство, мажоретки, пияници, технолози, плъхове, ченгета и зяпачи. Появяват се и красиви момичета, които със запретнати рокли и потни крака влизат в коритата с готовото грозде и мачкат зърната с петите си. Надолу по краката им потича ярко-червената течност, която се събира в пригодените за това улеи. През това време събралите се около тях гледат похотливо нагоре, пият и с кървави устни правят стратегически прогнози за кампанията и магията на ферментацията.
Предишната кампания си беше намерил работа в малка и спокойна семейна изба на юг от Аделаида, с десетина миниатюрни резервоара, няколко помпи, ръчна преса и неголямо хале с бъчви. Посветените знаят, че безобидното съчетание от три думи “Малка Семейна Винарна” обикновено означава следните три неща – Много работа, Семейство алчни собственици и Въшлива заплата. Тогава Габровеца не беше посветен. На следващата година реши да поправи грешката си и постъпи на работа в най-голямата изба на континента, която произвеждаше два пъти повече вино от целокупна България. Беше проектирана от архитекти на Shell и, разбира се, приличаше на петролна рафинерия. Плащаха добре, мръсниците, но огромните им резервоари бяха на открито, задължаваха те да носиш каска и ти даваха supervisor. Мислеше си, че последното е добро име за стимулираща дрога, но не и за началник.
– Виж ти, виж ти! Един криещ се от жегата българин. Добро местенце си намерил, приятелю.
Габровеца се сепна. Почти беше допушил цигарата си под сянката на един от най-големите съдове за вино, правени някога – беше малко по-висок от осеметажен блок в “Люлин” и пълен с милиони литри мерло. Вместо началника си обаче, видя усмихнатата Патриция – потна, с каска в ръце, пакет цигари и кибрит в ръка.
– Вие от Чили не можете ли да четете табелите наоколо. Пушенето е забранено в рафинериите на Shell. Освен това караш без каска – ухили се Габровеца и си хвърли фаса. После й направи място да седне до него. (още…)
Ферментация 