Книгата ми има за цел да покаже философската традиция в България от една много тясна перспектива. Това, разбира се, може да се тълкува като недостатък, доколкото широтата на научното изследване обикновено се приема за безспорно достойнство. На предимствата и недостатъците на широката и тясна перспектива, на микро- и макро-историческия анализ е посветена цялата първа част от книгата. Накратко, в нея се демонстрира тезата, че микроисторията на философията открива пред погледа много важни неща, които в широката перспектива на големия мащаб остават напълно невидими. В случая не търся противопоставяне между малък и голям мащаб на историческото изследване, а се опитвам да покажа, че и двата имат своето място в опитите ни да разберем определена традиция. Особено важно за мен е, че разбирането не само на философската традиция, но и на всяко нещо, свързано с човешкото минало, настояще и бъдеще, минава през отделни истории, които имат структурата на разказ. Така стигам до Иван Саръилиев и неговата история – философска и биографична.
Оттук насетне философският ми интерес, макар да не напуска и това изследователско поле, отива в съвсем различна посока. Тя води към виното и философията на вкуса.
Ферментация 