В качеството си на преподавател по философия съм обещал на себе си да се пазя колкото е възможно от желанието да правя ненужни обобщения. Направо не е за вярване колко много хора се отдават страстно на стремежа да генерализират и определят света в няколко изречения, последното от които често пъти е скептично или цинично. Много анализатори, включително и тези, които гледаме по телевизията, всъщност не анализират, а обобщават и окрупняват проблемите, сякаш така те стават по-лесни за разбиране. Точно обратното е. Както и да е, дадох си сметка, че ако започна да пиша за Задръстването по подобен начин, ще изневеря на собственото си обещание към мен самия. Ето защо ще го карам по същество, пък нека да прозвучи фрагментарно. Да ме прощава ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР:
1. Понеделник сутрин е. Намирам се в София.
2. В събота един мой приятел от провинцията ми каза, че не би могъл да изкара в града повече от ден-два и че не разбира по какъв начин живеят хората тук. Когато му казах, че се свиква, той ми напомни за жабата, която не разбира кога се е сварила, стига да покачваш равномерно температурата на водата.
3. Днес се замислих отново върху цената, която плащам, за да стигна от точка А до точка Б в този град. Всеки софиянец го знае.
4. Накъдето и да погледнеш има Задръстване.
5. Тези наблюдения ме изкушават да заговоря с обобщения и да приключа или с нещо цинично, или със скептицизъм. Няма да го правя.
6. Имам желание да разчистя Задръстването. Това е и причината да пиша в момента. Само че не съм наясно, как и какво да направя. Задръстен съм.
7. Карам колело и отивам да живея извън София, която ме натиска отвсякъде с индустриална и човешка отрова.
8. Виждам обаче, че въпреки опитите ми нищо кой знае какво не се променя. Променям се аз, но Задръстването си е същото. Така и аз се задръствам, защото не знам какво да направя повече. Плаша се, че може да съм жаба, на която постепенно подгряват водата, докато тя ухилено се адаптира с колело и извънградска къща.
9. Питам се, дали от ДЗИ биха отменили застраховката „Злополука“, ако знаеха, че всеки ден с раздрънканото си колело изминавам през Задръстването разстоянието от „Мусагеница“ до НБУ и обратно? Между другото някои шофьори ме псуват и вероятно с право. И аз не им оставам длъжен понякога, защото и аз имам право. Всичко това ме задръства допълнително.
10. Не искам да обобщавам за другите граждани на столицата, но живеейки в Задръстването май съм се превърнал в задръстеняк. Трудно се движа и трудно мисля, защото все нещо е на пътя ми така, че колкото и да се опитвам, не мога да променя нищо.
11. Някакви идеи? И ако е възможно без излишни и безсмислени обобщения – голяма част от Задръстването се дължи на тях.
Ферментация 
Копаене на метро, изграждане на градска железница, изграждане на велоалеи. Сега висна в Мюнхен, та тука има 1200 км велоалеи. Няма задръствания. Има супер добър електрифициран градски транспорт, травая бие по скорост колите между светофарите. Иначе казано, софийска община да се захваща да работи по въпроса. Принципно няма подобен проблем, който не може да се реши. Пред очите ни са решенията, понякога трябва само да ги препишем. Толкова по въпроса.
Задръстванията са най- сигурният признак за това, че администрацията краде, краде, краде! Пък и не е трудно- страшно лесно се краде при пътното строителство!
Доста болезнен проблем… Така или иначе имах намерение да изложа позицията си по него в отделна публикация, така че тук ще споделя съвсем накратко какво мисля.
Предложените по-горе решения са адекватни и разумни, напълно подкрепям. Бих добавил и още няколко, но ще се въздържа, защото има нещо далеч по-важно, което винаги лежи в основата на прогреса – възпитанието и узряването на хората. Без тяхното наличие, вземането на каквито и да било мерки просто не би имало устойчив ефект.
Не съм урбанист, но съм градски човек. И аз се задръстих .
Ежедневно, многократно, минавам по канала-от Орлов мост до НДК.Адът не е в нас, адът не са и другите, а си е точно на това място.
Та по темата- никога не съм видяла майка с количка да разхожа дете по алеите от двете страни на канала (настилките май отново и доста несмислено ги подменят-за кого и защо).Няма ли някакво инженерно решение за този участък-покриване на Перловска река, разширяване на платната?
(За да е пълна радостта ми от живота в столицата, от Орлов мост влизам в Иван Асен .Ползата ми е, че в следствие на дълъг живот в града, добих умения за живот във всякаква пресечена местност)
Така, така… А кой се смееше на Сончето едно време, когато тя обясняваше предимствата на телепортацията?!
Благодаря на всички за коментарите. Общото ми впечатление е следното: Като че ли всички знаем какво трябва да се направи, но проблемът е, че поне на мен не ми е ясно как иначе добрите идеи могат да се превърнат в реалност. Очевидно едновременното затваряне на ключови софийски улици с цел демонстративни ремонти преди изборите е много лош и плиткоумен сценарий.
Ех, Маша! Идеите на Соня бяха/са великолепни, но и на тях практическата им приложимост куца 🙂
В Капитал прочетох, че американци са направили проучване – задръстването е константа. Ако се пооправят нещата и вземе да се шофира нормално в големия град, веднага хората почват да пътуват повече и пак трафик.
Най-голямо влияние имали таксите за влизане в определени зони. Общината да му мисли, вместо да правят пътища и да ги пълнят с нови пълчища автомобили, да сложат една малка такса център.
Аз като обикновен човечец и шофьор списвам sofiatraffic.info – поне се чувствам полезен като вися по светофарите…