Абе аз веднъж съм пил десетгодишно вино от Ивайловград. Беше много добро! Но виж, там човека разбираше от вино, в тоя град виното си е традиция. От друга страна спецове от Лозаро-винарския институт навремето ми казваха, че най-доборто вино е най-новото. Чак сега разбирам защо са били прави. Тъй де, но факта на наличието на нискокачествен доста ме дразни. Мисля, че в бъдещето качеството ще е за сметка на количеството, т.с. малко, но добро, а не много и лошо. Това в пълна сила важи за алкохолите. Явлението „количество за сметка на качеството“ си има друго име, но тоя блог не е за това.
Поздрави от Багера!
На мен би ми било интересно да видя класация, в която произхода на вината е наистина български и с които можем да се отличим от останалите, дори и било като екзотика на звученето. Мой познат, по една случайност и често канен сомелиер на приемите в кралския дворец в Осло ме помоли да му донеса типично български вина следващия път когато си идвам в БГ и съм наистина затруднен в избора, тъй като даже и да знам че мерло и каберне имат дългогодишни традиции в българското винарство ми се иска да му подаря нещо по-автентично като широка мелнишка, мавруд, рубин, гъмза но те са толкова отчайващо ниско позиционирани в класациите които прегледах, може би освен Дамяница и Логодаж.
Какво би ме посъветвал?
Благодаря!
Благодарности за хубавия въпрос. Освен да се подбере „традиционен“ за България сорт е необходимо и внимателно отношение към производителя, който го превръща във вино. Добре е да потърсите такъв производител, който има за цел създаването на специфични и отличаващи се характеристики във вината си, а не просто да се стреми към масовия вкус, който обикновено е и най-популярен, респективно носещ най-големи печалби. Споделям идеята за някои от вината на Дамяница и Логодаж, особено за тези на Стойчо Стоев от Логодаж.
Заслужават особено внимание вината на Огнян Цветанов, който стои зад „Боровица“ и „Магура“. Усилията на този технолог са насочени към спецификата и стила във виното и не случайно вината му се сочат като образец за „тероарен“ подход. Гъмза 2007 г. на „Боровица“ би била чудесно попадение в търсената от вас посока. Направо не е за вярване какво може да се получи от непретенциозната Гъмза, ако се пипне както трябва.
Не на последно място много интересни могат да бъдат купажните вина и на Вал Марков от „Шато де Вал“. С това списъка не е приключен разбира се. Интересни попадения в тази посока например има от страна на „Санта Сара“ (добри купажи между Мавруд и Каберне Совиньон) и „Тера Тангра“ (интересен Рубин, както и добри купажи).
Освен изброените по-горе от време на време излизат забележителни с характера си вина и от други изби, но в повечето случаи те са инцидентни и не се повтарят. Това, което отличава споменатите изби е, че техните усилия в тази посока са постоянни и целенасочени, което от своя страна в течение на различните години и реколти не е никак лека задача. 🙂
На пазара има едно вино на Дамяница от 1964. Така или иначе всичко от тези години не е точно вино, но все пак щеше да е добре да го включите и него в класацията.
Обикновено вината ни с много години бутилково стареене се оказват негодни за пиене или просто не си заслужават цената. Чудно ми е, когато видя бутилка на някой Винпром от 1960г с цена 200лв. Казват били за подаръци, че то по тази логика защо има и вино вътре, а цената е като от LUX ONLY. Ех, не се научихме за 60г да правим тапи и това си е.
Ферментация 
Абе аз веднъж съм пил десетгодишно вино от Ивайловград. Беше много добро! Но виж, там човека разбираше от вино, в тоя град виното си е традиция. От друга страна спецове от Лозаро-винарския институт навремето ми казваха, че най-доборто вино е най-новото. Чак сега разбирам защо са били прави. Тъй де, но факта на наличието на нискокачествен доста ме дразни. Мисля, че в бъдещето качеството ще е за сметка на количеството, т.с. малко, но добро, а не много и лошо. Това в пълна сила важи за алкохолите. Явлението „количество за сметка на качеството“ си има друго име, но тоя блог не е за това.
Поздрави от Багера!
🙂 Здрасти Багерче!
На мен би ми било интересно да видя класация, в която произхода на вината е наистина български и с които можем да се отличим от останалите, дори и било като екзотика на звученето. Мой познат, по една случайност и често канен сомелиер на приемите в кралския дворец в Осло ме помоли да му донеса типично български вина следващия път когато си идвам в БГ и съм наистина затруднен в избора, тъй като даже и да знам че мерло и каберне имат дългогодишни традиции в българското винарство ми се иска да му подаря нещо по-автентично като широка мелнишка, мавруд, рубин, гъмза но те са толкова отчайващо ниско позиционирани в класациите които прегледах, може би освен Дамяница и Логодаж.
Какво би ме посъветвал?
Благодаря!
Благодарности за хубавия въпрос. Освен да се подбере „традиционен“ за България сорт е необходимо и внимателно отношение към производителя, който го превръща във вино. Добре е да потърсите такъв производител, който има за цел създаването на специфични и отличаващи се характеристики във вината си, а не просто да се стреми към масовия вкус, който обикновено е и най-популярен, респективно носещ най-големи печалби. Споделям идеята за някои от вината на Дамяница и Логодаж, особено за тези на Стойчо Стоев от Логодаж.
Заслужават особено внимание вината на Огнян Цветанов, който стои зад „Боровица“ и „Магура“. Усилията на този технолог са насочени към спецификата и стила във виното и не случайно вината му се сочат като образец за „тероарен“ подход. Гъмза 2007 г. на „Боровица“ би била чудесно попадение в търсената от вас посока. Направо не е за вярване какво може да се получи от непретенциозната Гъмза, ако се пипне както трябва.
Не на последно място много интересни могат да бъдат купажните вина и на Вал Марков от „Шато де Вал“. С това списъка не е приключен разбира се. Интересни попадения в тази посока например има от страна на „Санта Сара“ (добри купажи между Мавруд и Каберне Совиньон) и „Тера Тангра“ (интересен Рубин, както и добри купажи).
Освен изброените по-горе от време на време излизат забележителни с характера си вина и от други изби, но в повечето случаи те са инцидентни и не се повтарят. Това, което отличава споменатите изби е, че техните усилия в тази посока са постоянни и целенасочени, което от своя страна в течение на различните години и реколти не е никак лека задача. 🙂
На пазара има едно вино на Дамяница от 1964. Така или иначе всичко от тези години не е точно вино, но все пак щеше да е добре да го включите и него в класацията.
Обикновено вината ни с много години бутилково стареене се оказват негодни за пиене или просто не си заслужават цената. Чудно ми е, когато видя бутилка на някой Винпром от 1960г с цена 200лв. Казват били за подаръци, че то по тази логика защо има и вино вътре, а цената е като от LUX ONLY. Ех, не се научихме за 60г да правим тапи и това си е.
staroto vino e perfekt imam dosta golqmo koli4estvo i si piivam 4esto ot nego napravo e s unikalen tsvqt i aromat.ako nqkoi proqvi interes 0899*******
Нямам нищо против мнението ви, но изтривам част от телефонния ви номер, тъй като не бих искал тази страница да се използва за реклама.
Поздрави,
Ясен