Списания за вино, сайтове и блогове за вино … човек започва да се чувства толкова непросветен, че не му стиска да признае, че пие вино 🙂 За мен червеното вино е ежедневие в по-хладните сезони, насаме, със сирене. Така и не обикнах кафето 😀
Яска,
не обичам вино, а имам лозя в регистриран район!? Въобще не обичам алкохол, но пък пуша…
Е, може бира…
Виното използвам само като козметична маска. Много добре ми действа на кожата. Намажеш се и се подмладяваш. Използвам го и като оцет (когато стане на оцет).
Чудя се, че е толкова скъпо някое вино. Ни разбирам. Не ми прави удоволствие да го купувам. Предпочитам чанти и обувки.
Също предпочитам рубините пред диамантите.
Обичам рубините! Страх ме е от диамантите.
Моля те, кажи ми как да обикна виното? Ако знаеш и за диамантите.
Как да се грижа за лозята?
Не ми прави удоволствие. Обичам да смятам.
Здрасти Нин …. Малко съм скептичен към идеята за преднамерено влюбване, но опитай следното:
За да обикнеш виното ти е необходима компания. Ако си сама няма как да стане…
Хващаш някой приятел или приятелка, или повече приятели, които нямат нищо против да си посръбват от време на време. Пробвате едно, после друго, после трето и т.н. докато ви е весело. Пушете, яжте, разказвайте си истории, обменяйте опит, съвети, правете секс, ако ви влече… Изобщо опитайте да си прекарате приятно времето и нека поводът за това да е виното и желанието ти да се влюбиш в него. Ако не се получи, майната му! Не всичко е вино и истината е навсякъде, не само в него, както твърдят някои. Като се замислиш има и страхотни цигари :).
За диамантите знам само, че са скъпи и че можеш да режеш с тях всякакви твърди неща.
А за лозята… Това вече е сериозно. Ако подходиш добре, може и да забогатееш. Консултирай се с агроном и човек, който разбира от лозарство. Да притежаваш лозя в добър регион си е цяло богатство, което не зависи от това дали обичаш вино или не.
Пиши, ако се получи с влюбването :). И не спирай да пушиш…
Яска,
не можеш да си представиш колко мъдър отговор ми даде!
Това лято се запознах и с един друг човек, който ме порази с мъдростта си. Той е на твоите години, икономист, преподавател в Бокони.
Дойде в България за един месец, за да изследва българските парични процеси. Ходи на курсове по български и руски.
Той възражда една стара теза на италианската школа за парите като начин на мислене, за вътрешните и външните пари.
Явно начина ми на мислене за парите и богатството са други, различни от общите, които (общите) според него е наложила държавата, с което е изкривила естествения ход на паричния процес.
Та сигурно и начина ми на мислене за виното и лозята, за диамантите – като богатство- е мислене на незабелязването.
Сигурно съм като свраката – взимам това, което ми харесва, а не това, което е ценност в общоприетия смисъл.
Ето защо този млад колега беше дошъл за консултации при мен (представи си).
Краставите кучета и свраките сигурно се намират.
твоя приятелка нин…
Нин, не бих разчитал и за секунда на собствената си „мъдрост“, така че похвалата ти, освен ако не е иронична, е за мен повече смущаваща отколкото удовлетворителна. Освен това не помня да съм обявявал официално възрастта си. Може би наистина се познаваме, макар да нямам никаква представа кой/коя си… 🙂
Виж дали виненият план ще проработи и тогава пак ще си говорим.
„Мислене на незабелязването“ – звучи ми доста странно и в същото време смътно познато. Един мой приятел психиатър тази година много наблягаше на бялото вино и на идеята да „преоткриваме очевидното“. Вероятно заради това 🙂
Аз пък обичам да пия вино сама 🙂 Не ми пречи да го правя и с други, разбира се. Но като че най-хубавите ми моменти с виното са били когато съм била сама 🙂 Забравих сиренето!!!
Сирене и вино 🙂 Не си била сама. Иначе предполагам, че самотното пиене се отразява съвсем различно на отделните хора. Някои се вдъхновяват, на други просто им се доспива. Аз съм от последните 🙂
Страхотна статия.
Всичките ти статии за виното за истински наркотик.
Аз (май като теб) предпочитам белите вина, и затова търся неща почти само за тях, но разказа ти е истински пътепис и се надявам и аз да мога да напиша скоро такъв 🙂
Малка поправка: не се пише Peugеout, а Peugеot 😉
(Да покажа, че съм и автофен 🙂 )
Благодаря за хубавите думи, Владо. Не крия, че ми е приятно да чувам подобни неща за текстовете си, които аз лично обаче не смятам за нещо особено. Надявам се да имам желанието и възможностите да пиша подобни работи и занапред. 🙂
Ферментация 
Списания за вино, сайтове и блогове за вино … човек започва да се чувства толкова непросветен, че не му стиска да признае, че пие вино 🙂 За мен червеното вино е ежедневие в по-хладните сезони, насаме, със сирене. Така и не обикнах кафето 😀
А бялото пък за мен е ‘ежедвечерие’ в летните жеги – с рибни деликатеси. 🙂
Най-хубавите червени вина съм пила в Бавария, но те не бяха френски.
В южна Франция наблегнах на сангриа.
Моя опит за превод на популярната фраза, която не съм чувала на френски:
….Je trouve ton nom tres difficile, mais je t’aime….
Много… вкусен текст си написал:)
Яска,
не обичам вино, а имам лозя в регистриран район!? Въобще не обичам алкохол, но пък пуша…
Е, може бира…
Виното използвам само като козметична маска. Много добре ми действа на кожата. Намажеш се и се подмладяваш. Използвам го и като оцет (когато стане на оцет).
Чудя се, че е толкова скъпо някое вино. Ни разбирам. Не ми прави удоволствие да го купувам. Предпочитам чанти и обувки.
Също предпочитам рубините пред диамантите.
Обичам рубините! Страх ме е от диамантите.
Моля те, кажи ми как да обикна виното? Ако знаеш и за диамантите.
Как да се грижа за лозята?
Не ми прави удоволствие. Обичам да смятам.
твоя добра приятелка нин..
Здрасти Нин …. Малко съм скептичен към идеята за преднамерено влюбване, но опитай следното:
За да обикнеш виното ти е необходима компания. Ако си сама няма как да стане…
Хващаш някой приятел или приятелка, или повече приятели, които нямат нищо против да си посръбват от време на време. Пробвате едно, после друго, после трето и т.н. докато ви е весело. Пушете, яжте, разказвайте си истории, обменяйте опит, съвети, правете секс, ако ви влече… Изобщо опитайте да си прекарате приятно времето и нека поводът за това да е виното и желанието ти да се влюбиш в него. Ако не се получи, майната му! Не всичко е вино и истината е навсякъде, не само в него, както твърдят някои. Като се замислиш има и страхотни цигари :).
За диамантите знам само, че са скъпи и че можеш да режеш с тях всякакви твърди неща.
А за лозята… Това вече е сериозно. Ако подходиш добре, може и да забогатееш. Консултирай се с агроном и човек, който разбира от лозарство. Да притежаваш лозя в добър регион си е цяло богатство, което не зависи от това дали обичаш вино или не.
Пиши, ако се получи с влюбването :). И не спирай да пушиш…
Яска,
не можеш да си представиш колко мъдър отговор ми даде!
Това лято се запознах и с един друг човек, който ме порази с мъдростта си. Той е на твоите години, икономист, преподавател в Бокони.
Дойде в България за един месец, за да изследва българските парични процеси. Ходи на курсове по български и руски.
Той възражда една стара теза на италианската школа за парите като начин на мислене, за вътрешните и външните пари.
Явно начина ми на мислене за парите и богатството са други, различни от общите, които (общите) според него е наложила държавата, с което е изкривила естествения ход на паричния процес.
Та сигурно и начина ми на мислене за виното и лозята, за диамантите – като богатство- е мислене на незабелязването.
Сигурно съм като свраката – взимам това, което ми харесва, а не това, което е ценност в общоприетия смисъл.
Ето защо този млад колега беше дошъл за консултации при мен (представи си).
Краставите кучета и свраките сигурно се намират.
твоя приятелка нин…
Нин, не бих разчитал и за секунда на собствената си „мъдрост“, така че похвалата ти, освен ако не е иронична, е за мен повече смущаваща отколкото удовлетворителна. Освен това не помня да съм обявявал официално възрастта си. Може би наистина се познаваме, макар да нямам никаква представа кой/коя си… 🙂
Виж дали виненият план ще проработи и тогава пак ще си говорим.
„Мислене на незабелязването“ – звучи ми доста странно и в същото време смътно познато. Един мой приятел психиатър тази година много наблягаше на бялото вино и на идеята да „преоткриваме очевидното“. Вероятно заради това 🙂
Аз пък обичам да пия вино сама 🙂 Не ми пречи да го правя и с други, разбира се. Но като че най-хубавите ми моменти с виното са били когато съм била сама 🙂 Забравих сиренето!!!
Сирене и вино 🙂 Не си била сама. Иначе предполагам, че самотното пиене се отразява съвсем различно на отделните хора. Някои се вдъхновяват, на други просто им се доспива. Аз съм от последните 🙂
Страхотна статия.
Всичките ти статии за виното за истински наркотик.
Аз (май като теб) предпочитам белите вина, и затова търся неща почти само за тях, но разказа ти е истински пътепис и се надявам и аз да мога да напиша скоро такъв 🙂
Малка поправка: не се пише Peugеout, а Peugеot 😉
(Да покажа, че съм и автофен 🙂 )
Поздрави,
В.
Благодаря за хубавите думи, Владо. Не крия, че ми е приятно да чувам подобни неща за текстовете си, които аз лично обаче не смятам за нещо особено. Надявам се да имам желанието и възможностите да пиша подобни работи и занапред. 🙂