Изхвърлихме една пералня на 30 години. Тежеше 108 килограма! След малко метнахме един хладилник – съвсем малко по-млад от нея.
А на пералнята вече седеше циганка и си клатеше краката.
После свалихме с пъшкане до кофата и една печка. На 29 години! На циганката очите светеха с отблясъците на късмета. Беше сама обаче и не можеше да стане. Щеше да дойде друг циганин да отнеме краткотрайното й щастие. Гледахме се малко тъпо, а после тя се захили.
Тогава седнахме с въздишка на пералнята. Гледахме, как се мятат петите й, докато тичаше и чакахме да се върне с каруца и роднини.
След минута дойде другият циганин, но беше вече късно.
Разменихме си gsm-ите за следващия път. След 30 години!
Ферментация 
Как хубаво го е казал поета!…
Недей да казваш голяма дума, че току-виж ти се развалила новата пералня и се наложило да купуваш друга! 😉
Вярвам, че те е благословила циганката, обаче онзи с изгубената надежда може и да те е проклел :).
Браво, Ясен! Страхотна история!