Дългът към удоволствието

Очевидното не се нуждае от обяснения. Стремежът към удоволствие е едно от тези очевидни неща. Не е толкова лесно обаче да се обясни специфичното място, което удоволствието и стремежът към него заемат в живота на всеки човек. Има цели философски и религиозни системи, които напълно го отричат, докато в същото време други го издигат в основен принцип на морала. Отделно стоят въпросите за видовете наслади; телесни или душевни; за това дали при тях количеството, или качеството е по-важно; дали трябва да се ограничават и съответно къде стои трудната граница между удоволствието и неудоволствието, които взаимно се предпоставят. Все сложни въпроси, които могат да се поставят и се поставят тогава, когато говорим за вино и хранене. Освен това нагласата на хората към всички други удоволствия се променя с течение на времето. С напредването му сетивата отслабват и много неща, които са били източник на радости, след време стават невъзможни или безинтересни. С храненето обаче не е така – то е първото и последно удоволствие на човека, което го съпътства от самото му раждане до смъртта.

Реклама

Read Full Post »