Монтен като лекарство

 

В началото на януари всички се скъсваме от пожелания. Такъв водопад от клишета рядко се среща през останалото време на годината и затова не е случайно, че някои хора се опитват да намерят най-оригиналното пожелание. За мен най-актуални винаги са били здравето и любовта. Всичко останало би трябвало да идва след това. По въпроса за здравето, който е винаги актуален, преди време стана дума и в разговор с мой приятел – ето този. Говорихме си за това, как Чърчил препоръчва да се пазим от спорта, а накрая и за Монтен, според когото здравето е просто дар, отреден за някои хора повече, отколкото за други. Монтен не е обичал да взима лекарства. В своите „Опити“ пише, че лекарството носи риск за тялото на човека, дори когато сме здрави и още повече – когато сме болни. Разчитал е само на тялото, което само трябва да се справя с болестта. Далеч съм от мисълтта да препоръчвам подобна стратегия на когото и да било, включително и на себе си. Но идеята понякога ме изкушава, особено след като дълго време съм се борил с грипа, взимайки с шепи хапчета без никакъв позитивен ефект (без да броим печалбите на фармацефтите).С това разговорът за здравето приключи, без да се отнасяме повече към темите за лекарствата, цените и грипа. От тук се замислих и за това, как самият Монтен може да бъде лекарство – повече за душата (във всеки случай против доста нейни заболявания), отколкото за тялото. Тогава Васко ме попита защо Монетен не е толкова популярен в българската култура, колкото други, при това доста по-„трудни“ за четене философи. Вероятно има повече от един отговор, но на мен ми хрумна най-елементарния, който се отнася към отделен детайл, а не към самата философия на великия французин. Интерес към него по принцип има сред българските философи – още преди повече от век Иван Георгов, който е един от основателите на Софийския университет и на образованието по философия в България изобщо, защитава доктората си на немски език върху Монтен. Проблемът е, че „Опити“ е една голяма книга, която макар и преведена на български, заема три тома с твърди корици – отделно, че не се намират и че на антикварния пазар те струват към 80 лв. Това не е четиво, което бихме взели докато сме на почивка, независимо че си струва. И от тук отговорът е прост – Монтен не е достатъчно популярен, защото няма популярно издание на избрана част от „Опити“. Определено този философ заслужава повече внимание сред изкушените към рефлексия хора. Липсва само подходящата книга, което лесно може да се побере в раницата и да поеме заедно с нас на път.

Реклама