Този материал е преместен ТУК 🙂
Advertisements
Страници
a
Облачно е!
Архив
- януари 2016
- ноември 2015
- април 2015
- октомври 2014
- април 2014
- март 2014
- януари 2014
- май 2013
- март 2013
- февруари 2013
- януари 2013
- юни 2012
- февруари 2011
- ноември 2010
- октомври 2010
- септември 2010
- юни 2010
- април 2010
- март 2010
- февруари 2010
- януари 2010
- декември 2009
- ноември 2009
- октомври 2009
- август 2009
- юли 2009
- юни 2009
- май 2009
- март 2009
- февруари 2009
- декември 2008
- ноември 2008
- септември 2008
- август 2008
- юли 2008
- май 2008
- април 2008
- март 2008
- февруари 2008
- януари 2008
- декември 2007
Реакции
Future Health on Защо трябва да се учи философи… Анонимен on Защо трябва да се учи философи… Nadejda Aleksandrova on Защо трябва да се учи философи… Ясен on Самонаблюдение и лудост Деканатер on Самонаблюдение и лудост -
По-горещи
Служебни
Blog Stats
- 76,623 hits
Topblog
fdgdfg
и една асоцияциа, предизвикана от снимката… отношението между виното като съдържание и съдът в който се предлага. Дали кристалната чаша влияе на виното или обратно, ако истината е във виното?
Здравей Анита!
Според мен (и не само според мен) чашата има много голямо значение. Колкото стените й, които трябва не само да предразполагат да гледаш виното, толкова и формата й, която трябва да ти позволи добре да го помиришеш. Казват, че цветът е дрехата, а ароматът душата на виното. В неподходяща чаша, човек няма как да оцени и двете 🙂
Много се радвам, че ще правиш блог. Изпращам ти като подарък една „асоциация“ от класиката:
След като Сократ възлегнал и вечерял, а също така свършили вечерята си и останалите – продължи разказа си Аристодем – те направили възлияние, изпели възхвала на бога и извършили останалите обичаи, след което пристъпили към пиенето.
На това Аристофан казал:
– Имаш право, Павзаний, да гледаме по всякакъв начин да пием леко, че и аз съм от тия, които се натопиха вчера
При тези им думи Ериксимах, синът на Акумен, рекъл:
– Действително имате право.Но аз искам да чуя още един от вас. Как се чувствуваш, Агатоне, имаш ли сили за пиене?
– Не – отговорил той, – и аз нямам никакви сили.
– Късмет имаме, акто изглежда – рекъл Ериксимах, – и аз, и Аристодем, и Федър, и тези тук, ако вие, най-страшните пиячи, сега се отказвате – понеже нас никога не ни бива. Сократ го поставяме извън сметката – той може и едното, и другото, така че, както и да постъпим, той ще е все доволен. Понеже ми се струва, че никой от присъстващите не е разположен към пиене на много вино, може би аз, говорейки какво наистина е пиянството, бих изглеждал по-малко неприятен. Че за хората пиянството е нещо лошо, това, мисля, ми е станало съвършено ясно от медицината. И нито аз бих искал да се увлека в пиенето с охота, нито бих съветвал другите, особено пък ако е още махмурлия от предния ден.
– Действително – прекъснал го Федър от Миринунт, – аз обикновено ти вярвам, особено ако говориш по медицински въпроси, но сега и другите, ако добре си помислят, ще се съгласят с теб.
След тези думи всички се съгласили да не прекарват днешното събрание в пиянство, но така да пият за удоволствие.
(http://masters-classics.dir.bg/ – „Библиотека“)
Благодаря ти за подаръка Николай. Трудно се коментира след такава класика… Но с удоволствие ще сложа линк към библиотеката, за да могат и други хора с вкус към нея да се насладят.
Bial pelin s priateli zimata!