Вино - класации. Винен индекс - март, 2008

Миналата седмица приключи поредната дегустация на Винен индекс. Имаше интересни вина, но и доста разочарования. Предлагам за пореден път класация на вината до 15 лв., които са ми направили впечатление по реда на моите предпочитания.

Думите и виното

Преди два дни се видях с един стар приятел и една нова позната, като между няколкото бири стана и въпрос за вино. Приятелят ми, който е по професия психиатър, откри нещо шизофренично в начина, по който се описват вината. Да говориш за виното така (имаше предвид описанието в класациите тук), е като да описваш начина, по който звучи определен цвят, казва той. Шизофрениците често виждат звуци и чуват цветове.

И преди съм завиждал малко на възможностите, които се откриват пред сетивата на шизофреника. Много ми е интересно, как ли звучат зеленото, жълтото, лилавото? Не мисля обаче, че е необходимо да си шизофреник или да си на тежки халюциногени, за да опитваш и описваш едно вино.

Блогове за вино

Нали съм още новобранец, та трябваше да мине повече от месец, за да се сетя да потърся “колеги”, които пишат по същите теми. Всъщност тема - виното. Философията не я броя, защото кой ли не пише за/върху/над/по/срещу нея. Приятно се изненадах, когато открих Живко Георгиев и Сибарит. Не познавам авторите, ако това изобщо има някакво значение. Анонимността на Сибарит не ми харесва, но и това е без значение в случая. Това са две много информативни страници, на които се виждат смели оценки. И най-вече разнообразие и винена култура. От това всички имаме нужда. Ето защо с радост слагам по един линк към тях от моята страница.

На детска градина в София

Поредната детска радост в София! Само на идиотите не им беше ясно, че тази идея ще се провали с гръм и трясък. Представете си само хиляди родители, които са застанали с пръсти на клавиатуарата и отброяват секундите до 9:00, за да натиснат ENTER. “Кой превари, той завари!” - така се състезавахме по времето, когато ние сме били за детската градина. Е, дори тази глупост не се получи! Няма изпреварили, защото няма игра (макар и по правила, измислени от хора със съмнително ниво на интелигентност). Всичко е отново в категорията на тъпотията и мизерията. Какво пък? Нали децата от малки трябва да се адаптират към средата - да ги пуснем по калните улици с боклук и дупки, без следа вече от зеленина и непорутени детски площадки. Така най-бързо отрочетата ни ще свикнат с кочината, в която живеем и също като на нас - няма да им прави впечатление. И в този дух, за какво са ни детски градини? И без това отдавна не става въпрос за “градини”, а за бетонни кошари с хранилки, в които сигурността и хигиената са повече от съмнителни. И каква полза тогава от това?

Преди малко една приятелка се пошегува, че в университетите се влиза по-лесно отколкото в детската градина. Май е права

А коментарите след статията тук говорят достатъчно сами по себе си….

Песимизъм за българското вино

Целта на тази кратка публикация е да насочи любопитните към едно доста интересно интервю с Маргарит Тодоров - изпълнителен директор на “Домейн Бойар”. Интервюто е за българското вино и неговото място на световната сцена. На места Маргарит Тодоров звучи доста песимистично и малко пресилено. Понякога прави по-груби обобщения, но преди всичко -  това, което казва е интересно. Има хубави сравнения между виното на Новия и Стария свят, очакванията на потребителите, предизвикателствата към производителите, държавната политика и пр. С две думи: струва си да се прочете

В търсене на нови усещания

Границата, на която човекът се среща със заобикалящия го свят се нарича усещане. Това, което отличава творческите натури от посредствените, е стремежът на първите да търсят нови възприятия. Отворените към света хора се стремят да развиват сетивата си така, че границата на усещането да става по-широка, защото по този начин светът за тях става по-богат и наситен. Това правило важи и за всички, които имат отношение към виното, защото за едни то е средство за общуване със света, докато за други е само напитка с характерен и еднообразен вкус. Едните експериментират, докато другите просто пият. Да се експериментира в областта на виното е не само начин на мислене, но и традиция, като най-важната част от нея носи странното име купаж. Благодарение на тази практика във виноделието се създават уникални вина, носещи нови и непознати усещания. Така границата със света се разширява.

Червени вина на 2007

Скъпи приятели! Преди няколко седмици обещах да подредя червените вина в същата класация, която бях направил и за белите. Пълната класация на най-добрите червени вина според Винен индекс за 2007 г., може да откриете тук. По-надолу ви предлагам моята извадка – вина до 15 лв., в която са прибавени и още някои заглавия. На места съм се опитвал да слагам линкове към страници, на които ще можете да видите и как изглеждат съответните вина. Това е последният пост с толкова много вина – напомням, че те са резултат от годишна класация. Като цяло, тази година две изби ми направиха силно впечатление,

Да (не) се взимаш на сериозно

Наскоро прочетох една автобиография, която ми хареса. Явно доста, защото започнах да я подарявам на приятели. Допадна ми още и поради това, че приятно ме въвлече отново в една тема, която често изскача и по други поводи. Темата за това, колко на сериозно се възприемаме и каква тежест придаваме на себе си и онова, което правим. Любителите на прецизната терминология да ме прощават, но ми е трудно да дефинирам ясно и изчерпателно какво точно означава „ да се взимаш на сериозно”. Сигурен съм обаче, че всички останали ще разберат за какво говоря.

Монтен като лекарство

 

В началото на януари всички се скъсваме от пожелания. Такъв водопад от клишета рядко се среща през останалото време на годината и затова не е случайно, че някои хора се опитват да намерят най-оригиналното пожелание. За мен най-актуални винаги са били здравето и любовта. Всичко останало би трябвало да идва след това. По въпроса за здравето, който е винаги актуален, преди време стана дума и в разговор с мой приятел - ето този. Говорихме си за това, как Чърчил препоръчва да се пазим от спорта, а накрая и за Монтен, според когото здравето е просто дар, отреден за някои хора повече, отколкото за други. Монтен не е обичал да взима лекарства.

Бяло вино през зимата. Труден компромис между качество и цена

Без да навлизам в деликатната тема за бялото вино през зимата, ще използвам случая, за да поставя едно начало. Преди време ми хрумна идеята, че мога да бъда полезен на част от приятелите си, които знайеки за отношението ми към виното все ме питат каква бутилка си струва да бъде купена. Понякога ми е трудно да отговарям на момента, а и в крайна сметка всеки сам трябва да направи своя избор според повода, предпочитанията и не на последно място според платежоспособността си. В България се правят няколко винени класации, но това от което всички те страдат, е липсата на достатъчно огласяване на резултатите за широкия потребител. Изключение от това вероятно прави списание „Бакхус”, но популярността на класацията там се ограничава с читателите му. Тук има още две, според мен достатъчно независими и непредубедени класации, но те също не са особено популярни, а понякога повечето хора нямат време и желание да четат надълго и нашироко за всички вина, описани вътре. Ето защо, ще предложа на моите читатели