http://www.lindapaul.com

Ето и поредната класация на “Винен индекс”. Като цяло дегустацията последния път ми беше малко скучновата. Затова и тази самотна картина вляво - вписва ми се в настроението. Има такива вина. Направени са, нямат дефекти, но не могат да се похвалят и с кой знае какви достойнства. Тогава просто не ти се говори много за тях. Може би аз съм виновен, защото съм очаквал от тях малко повече, но общото ми впечатление беше неудовлетворително - някак си не можах да намеря виното, за което да си кажа на фона на другите: “Е, това е!”. Вероятно заради това препоръчаното в категория до 15 лв. в този пост не надхвърля повече от 3 вина. За тях може да се говори с удоволствие. Какво пък? Малко, но от сърце.

Вината на месеца са достойни за отбелязване, като за щастие и двете попадат в зоната около 15 лв:

1. NOBILE MELNIK 2006 , винарска изба “Логодаж”
Плътен и наситен червен цвят. Още в началото ароматите се отварят и се усеща богат комплекс от нюанси на синя слива, пушек, череша, сушени плодове, какао, подправки. Носът е хармоничен и същевременно интензивен. Вкусово е с добър баланс и сочно тяло. Има меки и топли танини, добра структура като цяло и не му липсва финес. Виното е по-силно с аромата си, но и вкусът след това не е разочароващ.

2. Траминер селекция 2007, Вила Хисар
По принцип не съм голям почитател на траминера, но ако този ароматен сорт ви привлича, това вино не би трябвало да ви разочарова. Цветът е жълто-зелен с добър интензитет. Ароматът е атрактивен и интензивен, плътен и многопластов. Преобладават тропически плодове, роза, мед. Във вкуса се открива и се запазва отлична свежест, дължина и финес, съпътствани от богатство на цветисти и цитрусови аромати. Финалът е силен и траен.

3. Пристис Перфект 2007 (Каберне Совиньон & Мерло & Пино Ноар), Винпром Русе

Третото вино, което искам да препоръчам е с много добра за качеството си цена - около 9-10 лв. За мен е повече от приемливо: Жив и наситен червен цвят, с много интензивен и плътен аромат. Преобладават тонове на сладка череша, вишна с костилка, къпина и сушен плод. Вкусово е с много елегантни аромати. Долавят се дъбови нотки, подправки и сушена слива. Има дълго, сочно тяло и впечатляващ ароматен финал.

Отскоро списание “Бакхус” е с нова интернет страница. Крайно време беше, но чакането си заслужаваше.

На нея могат да се видят статии от списанието, но най-важното са класациите на вината, които са описани и снимани. Има опция за търсене по години, сортове и имена. Препоръчвам да се преглежда по-често. Всъщност ще трябва да се уверите сами.

Изхвърлихме една пералня на 30 години. Тежеше 108 килограма! След малко метнахме един хладилник - съвсем малко по-млад от нея.
А на пералнята вече седеше циганка и си клатеше краката.
После свалихме с пъшкане до кофата и една печка. На 29 години! На циганката очите светеха с отблясъците на късмета. Беше сама обаче и не можеше да стане. Щеше да дойде друг циганин да отнеме краткотрайното й щастие. Гледахме се малко тъпо, а после тя се захили.
Тогава седнахме с въздишка на пералнята вместо нея. Гледахме, как се мятат петите й, докато тичаше и чакахме да се върне с каруца и роднини.
След минута дойде другият циганин, но беше вече късно за неговата радост.

Разменихме си gsm-ите за следващия път. След 30 години!

Веднага трябва да отбележа, че миналия месец по ред причини не можах да участвам в дегустациите на “Винен индекс” и на “Бакхус”, така че няма да мога днес да споделя директни впечатления за всички вина с вас. Мога обаче индиректно да представя някои от по-високо оценените в категорията до 15 лв, както и да кажа няколко думи за тези, които съм опитвал.
Пълната класация на Винен индекс може да се намери тук. Вината под 15 лв. са много и доколкото имам непосредствени впечатления за някои от тях, мога да кажа следното:

Препоръчвам тези на “Катаржина” - съотношението цена/качество е много добро.
Не препоръчвам “Черга“, тъй като го смятам за надценено - виното има стара слава, но категорично не мисля, че в момента е заслужена - грубовато е и без особен характер, вкусът рязко пропада, няма дължина, танините са по-скоро сухи, отколкото кадифени, послевкусът е запомнящ се, но не с добро.
+ 359 Мавруда на “Вила Любимец”, рек. 2006 си струва цената около 6 лева, но не очаквайте чудеса от това вино.

Интересно вино, за съжаление съвсем малко извън нашата ценова категория е виното на месеца:
Братя Минкови Кюве 2006 (Каберне Совиньон, Мерло и Сира), ВИ „Братя Минкови”- Карнобат. Бях поканен на представянето му преди около месец и мога да кажа, че PR отдела си беше свършил работата сравнително добре. Тогава виното ми остави впечатлението за добре свършена работа. Интензивен, но добре хармонизиран аромат, съчетаващ много и различни тонове; силно тяло - плътно, но и сочно в същото време. Като цяло виното прави впечатление повече с интензитета, отколкото с елегантността си. Очакванията тогава бяха то да струва 20 лв, а сега виждам, че може да е дори под 15 лв. Така или иначе го препоръчвам и особено, както пише във “Винен индекс”, на любителите на по-плътни и наситени вина.

От класацията на сп. “Бакхус” заслужава да се отбележат две вина на изба “Ташков & Ко“, които са оценени съответно с 84 и 83 точки.
По-доброто, което е дадено с цена, малко по-ниска от 15 лв., е Катапулт, рек. 2005 и представлява купаж от сира, каберне совиньон и мерло. На приятелите от “Бакхус” виното е направило впечатление с комплексния си нос, балансирано тяло и дълъг финал. Второто вино от тази изба също е купажно, но се казва само Сира, рек.2005. То е оценено с 1 точка по-ниско, но вече струва около 10 лв. и се отличава с леко развитие в цвета, интензивен нос, плодов вкус и пикантен финал.

Не е задължително всеки, който пие да се напива. Не само че не е задължително, но не е и желателно. Това, което обаче винаги съпътства консумацията на алкохол е опиянението, а то от своя страна предизвиква усещане за наслада и приятни емоции. Поне докато не прекалим с употребата.

www.michaelgutteridge.com

Има една кратка, но поучителна история, която спокойно може да се включи в репертоара от градски легенди в София. Ето какво разказва тя:

В един софийски парк, в долнопробна кръчма със съмнителна клиентела, периодично се стигало до пиянски сбивания и съответно до нежелано полицейско присъствие. От заведението опитвали какво ли не, но нищо не давало резултат и хулиганството продължавало. В крайна сметка съдържателят, в миг на вдъхновение, подкрепено вероятно от чаша вино, стигнал до спасителната идея. Той забранил да се сервира мастика и не след дълго пияниците се успокоили, побоите чудодейно престанали, а полицията се изнесла от терена. Зад поуката от тази история (”Не сервирайте мастика!”) стои ценна хипотеза. Според нея човек се опиянява по различен начин от различните питиета, които консумира. Въпросите, които би следвало да си зададем са: С какво е по-различно и евентуално по-ценно опиянението от шампанското в сравнение с мастиката например?; Дали опиянението действително се определя от характера на алкохола или зависи единствено от темперамента на човека, който го консумира?

Вероятно звучи странно, но най-големият немски философ – Имануел Кант, спира вниманието си на въпроси от подобен характер. В своята “Антропология от прагматично гледище”, публикувана за първи път през 1798 г., той пише следното:

“Всяко мълчаливо напиване, т.е. онова, което не поощрява общителността и взаимната размяна на мисли, е нещо позорно; както става с опиум и ракия. Вино и бира, от които първото само възбужда, а второто повече храни и насища както яденето, служат на общителното напиване; при което все пак имат тази разлика, че пиенето на бира е повече мечтателно затворено, често и недодялано, докато това на вино – весело, шумно и словоохотливо, изпълнено с хумор”.

Очевидно е, че дори Кант, известен със своята критичност, е склонен донякъде да подкрепи идеята, че видът на напитката влияе върху качеството на опиянението. Тази теза обаче не може да се поддържа радикално. В противен случай, ще се окаже, че един и същи човек, когато пие ракия, ще е склонен към усамотяване, докато друг път, когато е на вино, ще бъде общителен. Свидетели сме, че това рядко се случва. В най-добрия случай можем да се надяваме да открием общи черти при хората, които пият предимно едно определено питите и на тази база да направим общ извод за склонностите, които преобладават при тях. Например, ако се позовем на Кант: “Почитателите на бира често са недодялани” или “Пиещите вино са словоохотливи и изпълнени с чувства за хумор”. Ясно е обаче, че тези изводи не са необходими и са неприложими към хората, които в конкретния случай пият в еднаква степен и ракия, и вино.

Къде тогава следва да се търси разликата в опиянението от различните видове алкохол? Тя едва ли се крие толкова в самата напитка, колкото в атмосферата, която я съпътства. Има логика да смятаме, че атмосферата дори в буквален смисъл при употребата на мастика е качествено различна от тази при употребата на вино. И друг път е ставало дума за това, че виното носи със себе си специфичен контекст, който е неповторим в сравнение с други напитки. Добър пример е шампанското, което носи едно особено, искрящо и празнично опиянение. То е качествено различно от битовото замайване при домашната гроздова, от екзотиката при текилата или коктейла или от разхлаждащото, но тежко усещане, предизвикано от половин литър бира. Това е и причината виното да превъзхожда всички останали по качеството на опиянението, което предизвиква. Кант отбелязва, че то развързва езика, но след това бърза до добави: “Но то разтваря и сърцето и е материално средство за проява на едно морално свойство, а именно на чистосърдечието”. Едва ли можем да открием подобна атмосфера при мастиката, която лично аз иначе харесвам. Останалото са градски легенди.

Част от този текст е отпечатан в бр. 103 на списание БАКХУС. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.

Преди близо 100 години (през 1911 г.) испанският философ Хосе Ортега-и-Гасет пише едно кратко есе, озаглавено “Три картини за виното”. Според него виното е една от постоянните теми в изкуството, която се разглежда по уникален начин на всяко място и във всяко време от човешката история. Проследяването на тази тема е същевременно и поглед върху нравите на епохата. Ортега-и-Гасет спира вниманието си на три картини: “Вакханалия” на Тициан; “Вакханалия” на Николà Пусен; и “Пияниците” на Веласкес.

Тициан рисува творбата си между 1523 и 1526 г., и според философа едва ли има по-оптимистична картина. Тук се изобразява тържеството на мига, моментното удоволствие, което като виното се разлива свободно в спрялото време, застинало във вечността на СЕГА, без да се интересува нито от миналото, нито от бъдещето. Цялата жизненост на Ренесанса е побрана в тези образи. По-късно Рубенс прави свое “копие” на тази картина.

Освен копието, той също използва темата доста често и на различни места. Интересна е неговата “Вакханалия” от 1615 г.

“Вакханалия” на Пусен е рисувана около сто години след Тициан (около 1631-1633 г.) и съответно показва съвсем различна атмосфера. Ренесансовият оптимизъм е отминал и човекът вече не е способен да задържи мига на удоволствие в едно вечно и прекрасно настояще. Дошли са отрезвяването и махмурлукът. Затова в картината вакханалията не е човешка, а божествена. Ортега-и-Гасет нарича Пусен “романтик на класическата митология”. Картината изобразява вакханалията не като човешки празник, а като божествено ежедневие. Това е един свят, в който няма махмурлук и тежко пиянство. Няма обаче и хора.

Последната картина е от същия период (1629 г.), но е рисувана от испанец - Веласкес. За нея философът казва: “Не съществува в картината друго освен това, което може да се види и да се пипне. Няма богове.” Тук божествената напитка е изцяло принизена до човешкото, няма вакханалия, безкрайност, романтизъм или митология. Има пиянство и подигравка. В известен смисъл картината показва началото на една промяна в културата на виното, която в своя край ще превърне пиещите от вдъхновени почитатели на Дионис в обикновени пияници. Не случайно името на тази творба е “Los Borrachos o El Triunfo de Baco” - “Пияниците или Триумфът на Бакхус”.

Едва ли във векът на комерсиалните образи и рекламата е останало много от ренесансовата божественост по отношение на виното и неговото място в културата. И все пак, ако вярваме на испанския философ, то е вечна тема. Ето защо рано или късно ще видим неговия образ по различен начин. Ще ми се да мисля, че вече сме започнали да излизаме от иначе симпатичния, но архаичен образ, който например Чудомир ни поднася в една от типичните негови картини - “В кръчмата”.

Подканям любезния читател сам да открие съвременните образи на виното, отвъд сферата на рекламното съдържание и комерсиалните картинки. Така той ще може най-добре да си отговори дали те му показват нещо интересно за времето и нравите, в които живеем.

Част от този текст е отпечатан в бр. 102 на списание БАКХУС. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.

Какво ще излезе от реколта 2007, е въпрос от жизнено важно значение за производителите на вино. В същото време за консуматора това е питане, което показва едно необикновено любопитство. И в двата случая темата фокусира в себе си определени очаквания, които за 2007 година могат да се обобщят с една дума: ГОЛЕМИ. Все пак не трябва да се забравя, че говорим за нещо, което се очаква в бъдещето. Виното от тази реколта тепърва предстои да се показва. Поради това всяко едно мащабно и смело обобщение за събития и вина, които още не са се случили, е рисковано.

Още в края на миналата година се чуха отделни мнения, според които такава реколта не е имало през последните 20 години. По-умерените наблюдатели, които не смеят да отидат толкова назад във времето, са на мнение, че 2007-ма е по-добра от 2003-та, което също говори за нивото на очакванията. Високият добив е само едната страна от този предричан успех. Горещото и сравнително сухо време през 2007 е причина за това червените вина да са с много добра фенолна зрялост и с високо алкохолно съдържание. Това означава, че те би трябвало да са със забележителен цвят, сочни танини и да имат добър потенциал за отлежаване. За сметка на това обаче някои се оплакват от липса на достатъчно киселини, което е предизвикателство към свежестта и баланса на тялото. Като цяло се очаква годината да е по-добра за червените, отколкото за белите сортове и пиното, които по-трудно понасят горещото и сухо време. Сортът, който по всяка вероятност се очертава да бъде най-облагодетелстван от природата е кабернето. Това обаче не означава, че всяко каберне на 2007 година ще заслужава овации - първо технолозите трябва да си свършат работата. И понеже тук става въпрос за творческа работа, няма причина да не очакваме хубави изненади и от по-нетрадиционни за България сортове като шираз например.

На фона на казаното до момента не трябва да забравяме евентуалните изключения, тероарни парадокси или гениални хрумвания от страна на технолозите, които да направят възможно получаването на великолепни бели вина или пино например, напук на гореописаната прогноза. Трябва да оставим място също така и за отчайващите вина, които без съмнение ще се появят от доста места, въпреки добрата реколта и оптимистичните тенденции. Независимо от разнообразните възможности и различните гледни точки обаче, общото мнение е едно - реколта 2007 е много добра, дори изключителна. За щастие не след дълго, времето ще ни покаже най-точно дали българските вина от тази година ще отговорят на основателно големите очаквания за момента.

Здравейте винолюбители! Ето новите ми предложения въз основа на последните дегустации от клуба и сп. “Бакхус“.

Не мога да не сложа на първо място едно вино за около 7 лв., което на последната ни сбирка грабна 84 т. Не е много, но за цената си е повече от достатъчно.

+359 Метафора 2006 (мерло, каберне, мавруд и сира), Вила Любимец.

Виното има интензивен „вишнев” цвят с рубинен оттенък. Ароматът е леко подтиснат, но богат. Разкриват се нюанси на сливи, шума, дървесна кора, настърган шоколад, мента, кожа. Тялото е стегнато с малко по-игриви танини. Отговаря на очакванията от носа - има сладост и животински тон. Балансирано вино. Долавят се още акценти на вишна, зелена череша. В послевкуса има лека грапавина и зелена нотка. Като цяло е едно вкусно вино.
Оценка: 84 т.

Друго доста интригуващо вино, по-добро и оценено повече, но все пак два пъти по-скъпо беше на Tashкov & Ko. На етикета пише Катапулт и е реколта 2005, купаж от сира, каберне и мерло за 13.90 лв.
Чист, средно интензивен рубинен цвят. Интензивен и увлекателен нос, който се разгръща многопластово. Откриват се животински тонове - кожа и месни нюанси, а също така и цветни тонове - фрезии, подправки (куркума). Вкусът е балансиран. Леко минерален, с нюанс на млян пипер и зелен чай. Има приятен завършек с лека тръпчивост. Интересно вино.
Оценка: 85 т.

Ето го и фаворитът ми от този кръг на “Винен наблюдател”, което горещо препоръчвам:

Kamernero 2004, мерло и пино ноар на непопулярните, но интригуващи Kanowineyard, 14 - 15 лв.
Прозрачен, средно интензивен рубинен цвят. Носът е сдържан и интересен. Съчетава зелени и червени тонове, сладост и билки. Лекият конфи нюанс се повтаря във вкуса. В ароматите се усещат още къпини и шубрак, сладка червена чушка, дренка, добре интегриран дъб. Тялото е леко, сладко, сочно и пикантно. Във вкуса има баланс между киселини и сладост. В средата е сочно. В послевкуса остава лека сухота. Цялостното усещане е за атрактивно и елегантно вино, което съчетава пикантност и сладост с копринен финал.
Оценка: 85 т.

Последно мисля, че трябва да спомена и едно пино ноар от последната класация на “Бакхус” (бр. 101). Става въпрос за сливенското Chateau Marvin 2006, което е на цена около 9 - 10 лв. За цената и сорта си не се е получило зле. По принцип пиното е доста капризен сорт и на родна почва може да се очакват големи извращения. Тук нещата горе-долу са се получили. Виното има 83 точки, които са заслужени. Носът е приятно свеж и в същото време ненатрапчив. Останалото не е нещо кой знае колко характерно, но в съотношението цена/качество се класира много добре.

За този бюлетин - достатъчно. Хайде със здраве и до скоро!

Очевидното не се нуждае от обяснения. Стремежът към удоволствие е едно от тези очевидни неща. Не е толкова лесно обаче да се обясни специфичното място, което удоволствието и стремежът към него заемат в живота на всеки човек. Има цели философски и религиозни системи, които напълно го отричат, докато в същото време други го издигат в основен принцип на морала. Отделно стоят въпросите за видовете наслади; телесни или душевни; за това дали при тях количеството, или качеството е по-важно; дали трябва да се ограничават и съответно къде стои трудната граница между удоволствието и неудоволствието, които взаимно се предпоставят. Все сложни въпроси, които могат да се поставят и се поставят тогава, когато говорим за вино и хранене. Освен това нагласата на хората към всички други удоволствия се променя с течение на времето. С напредването му сетивата отслабват и много неща, които са били източник на радости, след време стават невъзможни или безинтересни. С храненето обаче не е така - то е първото и последно удоволствие на човека, което го съпътства от самото му раждане до смъртта. Никой не би отрекъл простия факт, че за нас храненето е равносилно на живот, нещо повече - то е необходимост. Как да превърнем необходимостта във възможно най-голямо удоволствие? Човек дължи най-малкото известно внимание на тази тема.

“Дългът към удоволствието” е дебютният роман на Джон Ланчестър, излязъл през 1996 година. Британската критика веднага превръща книгата в литературно събитие, което бързо става известно на световната публиката, включително и в България, където е преведена само две години по-късно. На пръв поглед това е готварска книга, но само на пръв поглед. В нея могат да се открият не само блестящи кулинарни и естетически бисери, свързани с имената на огромен брой ястия, тяхната история, сервиране, употреба и злоупотреба. Бракът между храната и виното, както и мястото където той най-често се извършва - ресторантите, са също често срещана тема на страниците на романа, но и това не го изчерпва. В крайна сметка това е роман за нещо, което всеки един от нас дължи на себе си - удоволствие. При това става въпрос за удоволствие от храната, виното и културата на общуване покрай тях. Един от най-хубавите нюанси още в самото заглавие е, че хората не само се стремят към удоволствието, но и по определен начин са задължени към него. В тази връзка културната употреба и съчетанието на добре приготвената храна и вино са задължаващи за онези, които могат да си ги позволят разбира се. Доброто вино ни задължава да се стремим към удачното му съчетаване с добра храна и обратното - изисканото ястие е самотно без подходящото за него вино. Неспазването на това изискване и неподходящите комбинации ощетяват както храната, така и напитката. Доброто съчетаване на двете неща е въпрос на изкуство. Интересно е, че думата, която се употребява за това умение в английския език е същата, която се използва и при сватосване. Ако съчетанието е неподходящо, тогава или бракът е провален, или вечерята безвкусна. Ето защо не е лесно да си добър сватовник, както между другото и добър ресторантьор.

Както всеки дълг, така и дългът към удоволствието изисква някакво усилие и жертва. Тук се вижда добре парадоксът в тази фраза, защото сами по себе си и усилията, и жертвите най-често са неприятни. Те си струват обаче с оглед на едно по-трайно и качествено състояние на удовлетворение. Разбирал го е още Епикур - най-великият хедонист в историята, който е бил против крайностите и който днес би ни посъветвал, че е много по-добре и приятно да изпиеш една бутилка, отколкото десет; че е много по-мъдро да се насладиш умерено на храната, отколкото да преяждаш с нея. Вероятно и в случаите на крайности човек изпитва някакво удоволствие, но то не е онази наслада, която достойния човек дължи на себе си. Ето защо едно от най-важните изисквания на дълга към удоволствието е мярата.

Няма съмнение и че в тази мъглява област на вкуса, където всеки сам е законодател на собствените си предпочитания, задълженията към удоволствието изискват знание и опит. Не можем да очакваме умереност и изтънченост от сина или дъщерята, които току-що са навлезли в пубертета. Спомням си колко беше потресен мой познат, който забравил да прибере винената си колекция и оставил част от нея на достъпно място по време на щур купон, организиран от дъщеря му. Тази история със сигурност се е случвала повече от веднъж и не само с моя познат. Не беше обиден, защото бяха изпили скъпото вино, а защото след като приключили с водката, го пили от пластмасови чаши или направо от бутилките, докато същевременно хрупали кисели краставички.

Очевидно е, че не всеки може да бъде ценител, макар това да е въпрос само на желание и разбира се на някакво усилие. Последното в случая си струва. За щастие в културата, в която се намираме, не е задължително да притежаваме изключителното познание на ценителя, за да можем да изпълним дълга към собственото си удоволствие. За тази цел има авторитети, като в тази област най-популярен и влиятелен от тях е РЕСТОРАНТЪТ със своите мениджъри, готвачи, сомелиери и на последно място в редицата, но не и по важност - сервитьори. Всеки един от тях е ангажиран в изключително сложна верига, чиято цел е една - в качеството си на клиенти да изпитаме удоволствие. Тук обаче различните ресторанти са с различна тежест в качеството си на авторитети. Затова често ни е трудно да отговорим на въпроса „Къде ще обядваме”, който според Дъглас Адамс в неговия „Пътеводител” е въпросът, характерен за последната и най-висша фаза в развитието на всяка велика цивилизация. Една от възможностите, която понякога крие лоши изненади, е менюто в ресторанта. То е толкова важно, защото ако се доверим на Ланчестър: „Менюто въплъщава антропологията на цяла една култура и психологията на отделния индивид - то е биография, енциклопедия, история на нравите”. Освен всичко това в него са посочени и цените.

Част от този текст е отпечатан в бр. 99 на списание БАКХУС. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.

Тези дни се появи още един блог за вино. Това е личната страница на Яна - човекът, който стои зад сайта VINOTO.COM. Още за Яна, ще разберете от собствените й думи. Причината да я представя отделно тук, освен че сме приятели, е в това, че благодарение на нея се върнах активно в света на виното в началото на 2006 година.

Преди това работех в различни изби в Калифорния и Австралия докъм края на 2004 г., когато окончателно се завърнах в България и се съсредоточих върху другата си голяма любов - философията (И жена ми, която тогава още не ми беше жена :)). Нямаше вече изглед да правя нещо друго в света на виното, освен да опитвам от време на време по някоя и друга бутилка с приятели. Моите приятели обаче, също както и аз преди 1999 година са с много позитивен, но с не напълно осъзнат усет към виното. Всичко това означаваше, че великолепните вина на Новия свят, които бях пил и в направата на които бях участвал се очертаваха като обречени на бавна, но сигурна забрава. Тази картинка се промени благодарение на Яна и Ясен Бориславов, които организирали литературен конкурс, свързан с темата за виното. Попаднах на него случайно в Интернет, също така случайно го спечелих, запознах се с тях, те ме поканиха във “Винен наблюдател” и така се върнах отново в света на виното. Ето защо дължа голяма благодарност на Ясен и Яна. Без тях едва ли щях да пиша този блог в момента. Освен това по отношение на виното Яна знае. А това е достатъчна причина да проверявате по-често както Vinoto.com, така и блога на Яна.