Без да навлизам в деликатната тема за бялото вино през зимата, ще използвам случая, за да поставя едно начало. Преди време ми хрумна идеята, че мога да бъда полезен на част от приятелите си, които знайеки за отношението ми към виното все ме питат каква бутилка си струва да бъде купена. Понякога ми е трудно да отговарям на момента, а и в крайна сметка всеки сам трябва да направи своя избор според повода, предпочитанията и не на последно място според платежоспособността си. В България се правят няколко винени класации, но това от което всички те страдат, е липсата на достатъчно огласяване на резултатите за широкия потребител. Изключение от това вероятно прави списание „Бакхус”, но популярността на класацията там се ограничава с читателите му. Тук има още две, според мен достатъчно независими и непредубедени класации, но те също не са особено популярни, а понякога повечето хора нямат време и желание да четат надълго и нашироко за всички вина, описани вътре. Ето защо, ще предложа на моите читатели един избор, който взима под внимание съотношението „качество – цена”, като за база ще използвам резултатите от трите дегустационни комисии, на които съм член – на списание “Бакхус” тази на „Винен наблюдател” и на „Винен индекс“. Смятам, че соътношението „качество – цена” е най-важното за обикновения любител, който не страда от колекционерска страст и перфекционизъм към виното, което консумира. Ще гледам да се придържам до максимална стойност около 15 лв. за бутилка, защото това е таванът, които аз самият съм готов да дам, без да имам някакъв особен повод. Важно е да подчертая това, защото при този критерий от моето внимание отпадат иначе брилятни вина, които струват много над 15 лв.
Намерението ми е да публикувам моите предложения всеки месец, след приключване на дегустациите от трите комисии. Като за първа публикация съм подбрал някои от най-добрите попадения при бялото вино за 2007 година. В края на януари ще покажа и какво мисля за червените. Паралелно с това всеки, които иска по-подробна информация за всички вина в класациите, може да я намери на съответните линкове от моята страница. Всичко това ще става най-малкото веднъж месечно. Наздраве!
1. Санта Сара Совиньон Блан 2006, ориентировъчна цена 15 лева.
Сламено-жълт бистър цвят. Деликатен нос: цветя, зелени лимони, цитруси, подправки. Средно тяло с лека горчивина (прясна дюля): отново лимони и тропически плод, средно дълъг послевкус.
2. Траминер – Cuvee Prestige 2005, Търговище, 13 лв.
Виното има атрактивен цвят и показва палитра от преливащи миризми – бял и розов цвят; екзотични плодове- манго, кокос, пчелен восък. Вкусовият аромат е интензивен с характерните нюанси на роза, розмарин, личи и сок от мандарина. Долавят се и тонове на бяла дъвка, борови игли и индрише. Богатството от аромати е наистина забележително в това вино. Вкусът е последователен, хармоничен, с галеща свежест. Едно трайно впечатляващо вино.
3. Winemaker`s Selection Chardonnay 2006, ВИ „Хан Крум”. Препоръчителна цена: 12 лв.
Характеристика: Това вино е със светло златист цвят, съчетаващо богатство от аромати на зрял цитрусов плод, мед, круша и елегантно се допълва от тонове на печени ядки. Усещат се нотки на ванилия и дъб, които доразвиват и обогатяват общият букет на виното. Вкусово е много добре структурирано с плътно, мазно и хармонично тяло.
4. Вила Хисар Шардоне 2006, “ВЕРТИКАЛ” АД. Препоръчителна цена: 11,76 лв.
Характеристика: Жълто – златист цвят с добър интензитет. Ароматът е с тонове на сушени листа, мед, деликатен жълт плод и свежа ябълка. Тялото е дълго, плътно и елегантно. Виното е подходящо за стареене, при което то ще развие още по добре цвета, аромата и вкусовите си качества. В устата се усеща много приятна мазнота, пълнота и хармония. Нежни и приятни киселини ви съпътстват до финала и оставят усещане за свежест и настроение.
5. Шардоне Медово 2006, Винарна Медово. Препоръчителна цена: 11,55 лв.
Характеристика: Това елегантно бяло вино е с интензивен сламено жълт цвят, експлозивен плодов аромат на зрял тропически плод, цитрус и круша. Има мощна вкусова атака с балансиран плътен вкус, сладост, мазнота и добре интегриран дъб, който придава допълнително богатство и финес. Притежава дълъг и запомнящ се послевкус.
6. Совиньон Блан – Winemaker`s Selection 2006, Хан Крум, 10 лв.
Жив, интензивен и интригуващ цвят със зеленикави оттенъци. Ароматът е експлозивен, плътен и богат – на прясно окосена трева, момина сълза, здравец, цариградско грозде и смокиня. Тялото е леко, елегантно с дълъг и приятен послевкус, съпроводен с лека горчивина. Ароматите и нежното усещане за това вино ви съпътстват дълго след като сте го преглътнали и оставят у вас усещане за лято, наслада и екзотика.
7. Шардоне 2005, Вила Хисар, 13 лв. Красив цвят и букет от миризми – масло, ядки, портокал – водят осезанието към един ярък вкус и трайни, екзотични аромати на киви и грейпфрут. Тоновете на дъбова дървесина и ванилия обогатява виното без да доминират. Тялото е много добре структурирано с хармонична сладост във вкуса. Виното показва явна свежест и характерна киселинност, която изисква умело съчетаване с най-различни блюда и добро охлаждане преди сервиране.
8. Шардоне – Cuvee Prestige 2003, Търговище, 11 лв.
Привлекателен и въздействащ положително цвят на старо злато. Един класически стил на отгледано в бъчви Шардоне. Интензивен букет с мирис на дим, коричка хляб, нюанси на круша и захаросани фурми. Богат, свеж вкус с приятни киселини и откриващи се аромати на плодова салата, киви, ананас, кейк и мед. Хармония, богатство и финес ви съпровождат от сипването в чашата до преглъщането и на последната глътка на това запомнящо се вино.
9. Sauvignon blanc “Gato negro” 2005, San Pedro, Чили, 12 лв.
Красив бледожълт цвят с блясък и лек зеленикав нюанс. Атрактивен и типичен сортов нос с изразен тревист тон и нюанси на липа и акация. Балансиран и приятно свеж вкус с усещане за зрял плод (цитрус) и плавен леко пикантен завършек.
10. Романца Шардоне 2006, СИС Индустрийс, 15,00 лв.
Красив жълтозелен цвят с много добър интензитет. В аромата доминират тонове на дъб, дим и ванилия, които много добре се допълват. Аромата е плътен с усещане за мед, цитрус, сушени плодове, зелени маслини и др. Виното е с интензивен вкусов аромат и елегантност. Много хармоничен и балансиран вкус, с дълъг послевкус. Едно много приятно вино за тези, които обичат Шардоне, отлежало в бъчви.
11. Шардоне от Поморие 2006, „Черноморско злато” АД. Препоръчителна цена: 4,60 лв.
Характеристика: Цвят с добър интензитет и приятни жълтеникави оттенъци. В аромата има много добро интегриране на плодовите нотки от гроздето и хубав дъбов аромат. Плодовата част съдържа тонове на банан, подправки и канела. Вкусово има елегантно тяло, с добра структура и приятна свежест, но в края на вкуса се долавя лека горчивина. Едно вино много подходящо за прохладните летни вечери.
12. Персона Розе Каберне Совиньон 2006, Винпром Ямбол. Препоръчителна цена: 3,50 лв.
Характеристика: Това розе е с малинено червен интензивен и жив цвят. Ароматът е плътен и плодов. Усеща се доминиращ аромат на ягода и горски плодове. Тялото е гладко, елегантно с дължина и мекота. Във финала се долавя горчивина, която му придава повече атракция. После вкуса е дълъг и приятен.
яска, не ги цениш френските, а? –
има в метро на доста прилична цена sancerre и pouilly fume, не помня точно колко лв., но май могат да влезнат в твоя таван. не мога да се убедя, че по отношение цена-качество сме достигнали Франция (а и други по-нови райони). Чудя се кога българските производители ще изгубят българската си публика, за която се чувстват сигурни и не смятат, че трябва да я завоюват – а и дали ще спечелят външна, на нейно място. Своеобразна миграция на вина – те добре пътуват на разстояние, за разлика от повечето храни – 
Ценя ги Роси, разбира се че ги ценя, но не всички ги познавам. Претенцията ми е само в рамките на това, което съм опитвал. Иначе си много права по отношение на това, че както Франция, така и Чили, и много други могат да предложат добро вино на ниска цена – дори и след всички разходи, свързани с вноса им. Всичко това е предизвикателно за родните винари. Но не мисля, че и нашите производители си губят времето. Според мен, много български изби вече се ориентират добре и предлагат все повече качествени неща, които не са непременно прекалено скъпи. Това, което все още липсва, е обратна връзка между производители и потребители. Освен това масовият консуматор трябва да се примири с мисълта, че хубавото вино не може да бъде прекалено евтино. Това просто няма как да стане, а повечето хора все още очакват да получат шедьоври на родното виноделие срещу 4-5 лв. Това просто не е възможно. Лека-полека и тук нещата ще си дойдат на мястото по правилото – колкото е по-хубаво едно вино, толкова по-скъпо е то.
Прекрасна тема, информативно четиво! Обичам белите вина и често ме улавят в “смъртен грях” да го пия с ястия, пасващи с червено.
А какво е положението с пенливите вина? Има ли вече хубави български или не е в това силата на българските производители?
Успех с блога и много читатели!
Положението с пенливите е малко като международното положение – не е ясно, кой ще изтегли печелившата карта в последния момент. Всички помним неизменната “Искра” в новогодишните вечери; не един юнак е повръщал след препиване с “Шампанско”, както му викаха тогава.
.
Не пия често пенливи и шумящи вина, но преди 2-3 месеца опитах едно, което мога да препоръчам. Малко по-скъпо е, но няма нищо общо със спомените за соц. новогодишните “искрящи” махмурлуци
EDOARDO MIROGLIO 2005
Препоръчителна цена около 20 лв.
Характеристика: Сламено- жълт цвят на естествено пенливо вино, с много добро развитие. Има закачлива игра на множество малки мехурчета, интензивен аромат на сладко от дюли, круша, ябълка и зрял плод. В устата се усеща деликатна свежест и приятно съчетание между аромати и вкус. Тялото е нежно и ефирно, преминаващо в един елегантен и запомнящ се финал.
Нещо по темата, а там има и още:
http://e-vestnik.bg/2994
Кое шампанско да изберем? Класация на e-vestnik
http://e-vestnik.bg/2946
При рафтовете с вино…
Много благодаря на Читател за линковете, както и на Иван за информацията
Читател, благодаря и аз за връзките. Разгледах внимателно и мога да кажа, че експериментът “Кое шампанско да изберем” е доста несполучлив. Първо скалирането е такова, че всички вина имат средни оценки, моето само по себе си прави всяка класация излишна. После, знам, че в България на пенливите вина не се гледа с добро око, щото всички си спомнят новогодишните сиропирани напитки от преди. А “Хенкел” е отвратително и елементрано на вкус, не трабва да си познавач, за да не го харесваш.
Когато става дума за този тип вина за употреба без спезиални поводи, моите фаворити са:
1. Freixenet Carta Nevada seco
2. Arthur Metz Cremant d’Alsace Brut Millesime
Като второто го хресвам повече от първото
Цените на ПОСРЕДСТВЕНИТЕ български вина са налудничави. Затова от години дори и не поглеждам към тях. Още повече, че българите отдавна вече не знаят как се прави добро вино. Произвеждат прилични ТРАПЕЗНИ вина и нищо повече.
Затова години наред си купувам (ВИНАГИ И САМО) френски и италиански вина. Понякога и испански.
Много ми се иска да ви убедя в обратното.
Смятам, че нещата отдавна не стоят така, както ги описвате. Има интересно интервю с екипа на списание “Бакхус” в неговия юбилеен стотен брой. Тези хора се занимват с темата почти десетилетие и могат да кажат много по въпроса. Аз мога да кажа накратко и само – за последните 10 години нещата доста са се променили и категорично е настъпило времето за по-голямо любопитство към българското вино. Струва си.