След като една от основните теми тук ще е виното, си мисля, че е редно да изкарам наяве някои от нещата, които ми служат за ориентири. Може да се каже, че това ще е едно споделяне на вино-време и вино-пространство. Смятам, че има нужда от подобно говорене, което за сега май е изцяло монологично, доколкото културата на повечето мои приятели (не искам да правя тежки обобщения за българския народ) по отношение на виното не отговаря на техния потенциал в качеството им на интелигентни и развити личности. Такива сте, такива сте. 
Ето защо в тази връзка, ще слагам много кратки и непретенциозни материали по иначе грандиозни въпроси. Като за начало бих искал да ви покажа, че когато говорим за вино, всъщност никога не става въпрос само за вино.
Съществуват хиляди изписани страници още от библейско време до днес, чиято тема по един или друг начин е виното. Оставаме с впечатление, че за виното се знае (или може да се научи) почти всичко. Разнищена е химичната му структура, добре е известен процесът на ферментация, както и начините, по които виното става това, което е. Знае се географията на виното – какво и къде се прави. Много страници са изписани също за това, как се консумира то, как се поднася, с какви храни се комбинира и т.н. Отделен интерес представлява виното в чисто символните му значения, с които се занимават теолози, историци и философи. Всичко това може да бъде предмет на не една наука.
Въпреки този хилядолетен интерес обаче темата никога не се изчепрва и остава винаги отворена към нови хоризонти, незавършена и интригуваща. Причината е, че никога не става въпрос само за вино. Всъщност то е само едната страна от доста сложно триединство, около което се върти цялата винена култура: 1. Виното като напитка; 2. Хората, като жадни за тази напитка; и накрая 3. Интимната връзка между двете. Тайната на несекващия интерес към уж „божествената”, но иначе човешка, твърде човешка, напитка се крие в последното. В него се намира всичко онова, което кара хората да пият вино по точно определен начин според целта, културата, вкусовете и времето. Ето как на пръв поглед една и съща напитка може да изглежда винаги различна спореде това, кой, кога, за какво и как пие вино.
Да вземем само един от тези фактори – целта. Едно и също вино очевидно изглежда разчлино според повода. Можем да си представим, как би се представило едно изключително класно шардоне в няколко различни ситуации. Нека първата от тях да е тежка сватба между митничар и фолк певица, където от виното не се очаква нищо повече от това, гостите да бъдат добре опиянени за по-продължителен период от време. В този случай едва ли е от значение сорта, качеството и характера на виното, което е превърнато в средсво гостите да се отпуснат без да се напиват прекалено бързо. Тук тази изтънчена напитка е просто „бяло вино”, слаб алкохол и нищо повече.
Същото това шардоне ще изглежда по съвсем различен начин в ръцете на някой сноб по време на парти – тук то е средство да се демонстрира някаква класа, макар и посредствена, като изобщо не е задължително този, който пие да го харесва или да има вкус към виното. Тук то е вино преди всичко заради своя етикет – нищо не би попречило на сноба да го смеси с лимонада, стига никой да не види.
Съвсем друг статус ще придобие виното тогава, когато се пие от почитатели и ценители, които имат за цел да извлекат удоволствие от него самото, а не от някакъв страничен ефект, свързан с употребата му. Тогава доброто вино идва на мястото си – то се свързва с културата на пиещите, с храната, компанията и разговора им по начин, който превръща консумацията му не само в кулинарно, но и в интелектуално, интимно преживяване. Тук не е задължително виното да е централна тема, а да присъства като необходим фон в едно приятно общуване.
Виното става централна тема в една четвърта и съвсем различна ситуация, с която ще приклчюча това изброяване, можещо да продължи до безкрайност. Това е ситуацията, при която виното се дегустира от специалисти. Като цяло това е една доста ненормална ситуация, защото не може да става въпрос за пиене в истинския смисъл на думата. За външния наблюдател дори подобно нещо може да се стори извратено – стоят няколко човека в добре осветена бяла стая, отпиват от различни чаши, жабуркат се, след което шумно плюят в специално пригодени за това съдове. После пишат нещо с намръщени физиономии. Тук виното е материал. То служи единствено на оценката си, която от своя страна служи на чисто пазарни цели. На базата на тази оценка то ще бъде продадено на различни хора и за различни поводи. Тук бутилките остават неизпити.
Ето как едно и също вино играе коренно различни роли само според целта или повода на неговата употреба. Можем да си представим картината, ако намесим и другите фактори от този сложен триединен комплекс като например културата на пиещия, начина на пиене и поднасяне, вкуса на времето или страната, в която се намираме. Темата ще се окаже наистина безкрайна и вечно нова. Защото никога не става въпрос само за вино.
Този текст е отпечатан в бр. 97 на списание “Бакхус“. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.
и една асоцияциа, предизвикана от снимката… отношението между виното като съдържание и съдът в който се предлага. Дали кристалната чаша влияе на виното или обратно, ако истината е във виното?
Здравей Анита!
Според мен (и не само според мен) чашата има много голямо значение. Колкото стените й, които трябва не само да предразполагат да гледаш виното, толкова и формата й, която трябва да ти позволи добре да го помиришеш. Казват, че цветът е дрехата, а ароматът душата на виното. В неподходяща чаша, човек няма как да оцени и двете
Много се радвам, че ще правиш блог. Изпращам ти като подарък една “асоциация” от класиката:
След като Сократ възлегнал и вечерял, а също така свършили вечерята си и останалите – продължи разказа си Аристодем – те направили възлияние, изпели възхвала на бога и извършили останалите обичаи, след което пристъпили към пиенето.
На това Аристофан казал:
- Имаш право, Павзаний, да гледаме по всякакъв начин да пием леко, че и аз съм от тия, които се натопиха вчера
При тези им думи Ериксимах, синът на Акумен, рекъл:
- Действително имате право.Но аз искам да чуя още един от вас. Как се чувствуваш, Агатоне, имаш ли сили за пиене?
- Не – отговорил той, – и аз нямам никакви сили.
- Късмет имаме, акто изглежда – рекъл Ериксимах, – и аз, и Аристодем, и Федър, и тези тук, ако вие, най-страшните пиячи, сега се отказвате – понеже нас никога не ни бива. Сократ го поставяме извън сметката – той може и едното, и другото, така че, както и да постъпим, той ще е все доволен. Понеже ми се струва, че никой от присъстващите не е разположен към пиене на много вино, може би аз, говорейки какво наистина е пиянството, бих изглеждал по-малко неприятен. Че за хората пиянството е нещо лошо, това, мисля, ми е станало съвършено ясно от медицината. И нито аз бих искал да се увлека в пиенето с охота, нито бих съветвал другите, особено пък ако е още махмурлия от предния ден.
- Действително – прекъснал го Федър от Миринунт, – аз обикновено ти вярвам, особено ако говориш по медицински въпроси, но сега и другите, ако добре си помислят, ще се съгласят с теб.
След тези думи всички се съгласили да не прекарват днешното събрание в пиянство, но така да пият за удоволствие.
(http://masters-classics.dir.bg/ – “Библиотека”)
Благодаря ти за подаръка Николай. Трудно се коментира след такава класика… Но с удоволствие ще сложа линк към библиотеката, за да могат и други хора с вкус към нея да се насладят.
Bial pelin s priateli zimata!