Конкуретно ли е виното през лятото в сравнение с другите питиета?

Лятото е време на изкушения и предизвикателства. Това е сезонът, който ни кара да излизаме от установените рамки и да изневеряваме на навиците си… и не само на тях. С настъпването на летните горещини се увеличават и изкушенията пред любителите на виното, които са изправени пред реална възможност за изневяра.

Червените вина са в традиционно отстъпление, предоставяйки първенството на добре охладените бели и розета. Последните обаче не са единствената алтернатива, защото до тях неизменно стоят всички блестящи, екзотични и ледено студени коктейли, които са част от неповторимия вкус на лятото. Да изневериш на виното и да се насочиш към коктейла е все още приемливо за любителите на божествената напитка – никой не пие само вино. Как стои обаче въпросът в случаите, когато самото вино се превръща в материал за коктейли? За ценителите това е неприемливо, защото е посегателство срещу уникалния и неповторим характер на виното. Но не трябва да се забравя, че не всяко вино е хубаво и че съществува огромно разнообразие в средния и ниския клас, където то не е чак толкова голяма ценност “само по себе си”. Ето защо на употребата му в различни коктейли не би трябвало да се гледа със скандално изражение. Съответно и проклятията на ценителите трябва да се заменят с авантюризъм и желание за експеримент от страна на всеки един смел любител. Още един шанс за будните винени ентусиасти да покажат, че са по-отворени от снобите и големите “професионалисти”. С други думи казано: винените коктейли действително са вид изневяра към  чистотата на виното, но в контекста на лятото тя е допустима и е малко вероятно да доведе до развод. Предлагам ви три идеи, които вървят от простото към сложното. Всеки един от тези коктейли се поднася силно изстуден.

Бяло вино с лед и газирана вода– съвършенството на простотата!

Това е възможно най-простият и изчистен от недоразумения винен коктейл. Има много имена, но у нас като че ли е най-известен с простото си и недвусмислено „шприц”. В него няма никакъв друг аромат извън виното. Вярно е, че той самият се губи за сметка на леда и водата, но да си припомним Гърция. Там да пиеш чисто вино е било неприлично.  Такива безобразия са правили само варварите като траките например. Трябва да се отбележи в скоби и възможността да се добави вътре лимон, което променя малко нещата. Това съчетание има огромен охлаждащ ефект и може да се пие с часове без да се стига до силно алкохолно опиянение.

Мартини „Очарователна девойка” (Glamour Girl Martini)– опасно и непредвидимо като всичко с чар!

Комбинацията тук е предизвикателство за здравия разум. Също както любовта и изневярата. Твърди се, че най-добре става от едно определено италианско розе от сорта Пино гриджио (Folonari Pink Pinot Grigio), но според мен нищо не ви пречи да опитате и с българско. Много важно е обаче то да е сухо. Към него се добавя кайсиева ракия според смелостта на консуматора и малко сок от боровинки. Не забравяйте, че е лято и бъдете храбри!

Сангрия – колкото майстори, толкова рецепти.

Поради многото съставки, въображението на майсторите и претенциите на консуматорите, сангрията също носи характерната за лятото непридвидимост и лекота. Не един се е отказвал по средата на приготвянето, не един опит е завършвал с грандиозен провал и освиркване. Необходими са ви: червено вино, бренди, кюрасо, джинджифил, захарен сироп, сода, фреш от лимони или лайм, фреш от портокали. Трудно е да се каже как се смесва всичко това. Приемете, че сте на път да откриете нов стил в живописта и дерзайте!

Часст от този текст е написан за списание Wine & Dine пез лятото на 2008 г. , като го публикувам и тук с любезното съгласие на редакцията.

Мелнишкото вино в Централна Европа

Мелнишкото вино е доста популярно в Чехия. В последните години то става все по-известно и в Централна Европа.

То обаче няма нищо общо с България.

В малкия град Мелник е сравнително равно, до града се събират две реки, а на възвишението се извисява огромен средновековен замък.

Мелник е принадлежал и в известен смисъл все още принадлежи на една от най-старите бохемски аристократични фамилии – Лобковиц.  Когато българският посланик попитал един от Лобковиц и по-точно този, който се грижи за Мелник, дали знае, че и в България има такъв град, известен с виното си, аристократът с чувство за хумор отговорил: „Да, чувал съм. Може би трябва да разровя в семейните сандъци и да видя дали нямам някакъв документ за собственост”. Де късмет, де?

Мелник е на около час път от Прага в северна посока. Там няма широка мелнишка лоза, нито уникален тероар, нито местен шовинизъм. Затова пък има чехи и Лобковиц. Последните са решаващ фактор за това мястото да е приятно, да не ти сипват вода във виното, да не те заливат с чалга, да не ти съдират кожата с надценки за нищо и най-важното: местните родолюбци не ти обясняват заплашително и със стъклен поглед, че Мелнишкото вино е най-хубавото в света. Нито се фукат с историята си, а не е като да няма такава.

Виното само по себе си далеч не е изключително, но за сметка на това цената му е съобразена с тази не-изключителност и човек не се чувства излъган или ощетен спрямо очакванията си.  Напротив! Бялото от сорта Müller-Thurgau струва около три евро бутилката  (около 90 крони) и за цената си е направо превъзходно – свежо, плодово и леко, със средна много приятна плътност. Между другото то носи името Ludmilla – на света Людмила, която е родена в Мелник и е покръстена от самия Методи през 9 век. Това е било важен момент от християнизацията на Бохемия. Всичко, което има отношение към виното и историята в града, е поднесено много добре и премерено – няма и помен от аристократична надменност. Като цяло атмосферата е приятна и това е видно дори от начина, по който хората са си направили сайта.  Мястото за пореден път ме натъжи, защото ми показа, как в далеч по-лоши лозарски условия предприемчивите и културни хора могат да направят много повече от нас – българите. При това без излишни претенции.

Подобни пътувания и срещи с градове и места, които имат странни съответствия с България, винаги са ме карали да обичам още повече местата като Мелник – имам предвид този на юг с широката мелнишка лоза и скалните пирамиди. Тази обич обаче е болезнена и тъжна; дали пък не е и извратена? Обратно на това все по-малко харесвам голяма част от сънародниците си, братята българи, които разреждат с вода уникалното си виното и го превръщат в помия.  След което се бият по гърдите и продават въпросната помия скъпо и с претенцията, че ти предлагат елексира на живота. Ако не ти харесва, значи не си българин и нищо не разбираш от вино.  Мерси! При това положение още дълго ще предпочитам Мелник в Чехия. А любовта ми към моя, отечествен Мелник, ще продължава да бъде болезнена и противоречива.

Архивът в НБУ

Един архив би трябвало да бъде нещо като Ноев ковчег. “Животните”, които попадат вътре би следвало да са неуязвими за вълните на времето и  за конюнктурните промени. Така истината за събитията във времето се запазва като възможност и коректив за всякакви бъдещи интерпретации.

В последния брой на сп. Библиосфера излезе един материал за архива в НБУ, който ми се иска да споделя. Смятам, че темата, макар тя да бледнее пред актуалната политическа и всякаква истерия, е интересна и си заслужава вниманието.

Скуката в пролетното вино…

През изминалите няколко месеца винените дегустации продължаваха да се случват, но с чувствително забавен темп. Това е само една от многото причини, поради които те може би не бяха отразявани тук с необходимата грижливост. Вина за това носи не само бавното темпо и безбройните странични ангажименти на пишещия, но и относителната скука, която навяваше от самото вино. С малки изключения разбира се. Забележете, че и с една думичка не съм направил намек за “криза”.

От класациите на Винен индекс за периода от март до май си заслужава да се отбележат няколко сравнително евтини и още по-сравнително интересни вина: В мартенската класация излезе едно Шардоне на Винекс Преслав . Ето го:

Задръстване

В качеството си на преподавател по философия съм обещал на себе си да се пазя колкото е възможно от желанието да правя ненужни обобщения. Направо не е за вярване колко много хора се отдават страстно на стремежа да генерализират и определят света в няколко изречения, последното от които често пъти е скептично или цинично. Много анализатори, включително и тези, които гледаме по телевизията, всъщност не анализират, а обобщават и окрупняват проблемите, сякаш така те стават по-лесни за разбиране. Точно обратното е.  Както и да е, дадох си сметка, че ако започна да пиша за Задръстването по подобен начин, ще изневеря на собственото си обещание към мен самия. Ето защо ще го карам по същество, пък нека да прозвучи фрагментарно. Да ме прощава ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР:

“На къде отива българското вино?”

Днес в “Сега” излезе една статия от Ясен Бориславов, посветена на Винария 2009. Засяга голяма част от темите, разглеждани тук и си струва прочита. Браво Яска!

Има ли оригинални български вина?

Какво правим, ако искаме да покажем на някого не просто хубаво и прилично българско вино,  а  нещо  което е характерно  и оригинално за региона? Един отличен въпрос, чийто отговор не е нито прост, нито лесен.  Его го и самият въпрос в пълния му вариант:

Има ли истина в старите вина, когато са български?

Преди около месец се събрахме в клуба с романтичната идея да опитаме някои стари български вина. Резултатите бяха потресаващи, въпреки че нямахме големи илюзии. Ето тъжната картинка, която няма нужда от коментар, макар че Иван Бакалов не пропусна да направи такъв:

Биодинамиката – мода, рекламен трик или философия на живота?

Представете си лозов масив, който не е много голям и който граничи с грижливо засадени дървета и храсти, където гнездят и се подслоняват птици, принципно обичащи да похапват грозде. По земята между лозите растат всякакви растения включително и плевели. От време на време от там минават крави, овце, кокошки и всякакви характерни за района животни, които необезпокоявани от никого взимат по нещо от земята и съответно оставят обратно след себе си вече ненужното. Периодично в лозето влизат хора, които го пръскат с… чай от различни билки.

Бандерол, власт и алкохол – статия, която ТРЯБВА да бъде прочетена

Днес излезе една великолепна статия в e-vestnik от Иван Бакалов. Не става дума за поредните словесни упражнения и анализи в стил “колко сме зле”. Познавам автора и знам, че проучва темата от години. Много ми се иска повече хора да прочетат това, което е и причина да сложа линк към текста в личния си блог.