Черен гроздобер, сиво вино…

Тъжно е около българското вино през последните месеци – най-важните, защото беше гроздобер и кампания. Основната причина за тази тъга е безспорно кризата, но за нея допринася в много голяма степен и съпътстващата я идиотщина, безотговорност и пр. човешки добродетели. Благодарение на тях тъжната картина на българското вино  на моменти се превръща в гротеска.

Към края на август, по-точно на 17^-ти , в няколко вестника едновременно („Телеграф” , „Класа” и „Монитор”) се появява името и мнението на Павел Чернев – кмет на община Сухиндол, който оптимистично прогнозира, че винарският бранш ще е в криза още една година. Заразен оптимизъм, гарниран с констатацията, че хората търсят или вино за 30-40 лв. или за 1.50-2.00 лв. Къде сме ние всичките, които търсим и намираме вино някъде по средата? Кметът явно не знае. Почти едни и същи думи и в трите вестника. Само в „Монитор” информацията е малко повече, но това не е за добро. Не знам какво да мисля за констатация като „Винарството се връща към първичното производство с малко съвременни машини и малки серии от бутикови вина”. Има и още, но не ми се цитира повече от уважение към читателя. Дано кметът да се е шегувал.

“Who is Who” каталог на българското вино, ама не съвсем

Един полезен инструмент за журналистите и любителите на българско вино е вече факт. Още по-важно е, че този каталог е достъпен абсолютно безплатно, включително и в Интернет.  В него освен с полезна информация бъка от реклама, което е съвсем приемливо за подобно издание. Трябва обаче да е ясно, че тази лъскава и полезна книжка представя само една много отбрана част от българските производители и търговци на вино. Бих се изразил, че зад нея стоят най-маститите представители на винения свят в родината. Разбирайте под думата “мастит” – тлъст, а не специфичната болест на гърдата при кърмачките

Медии и вино. Кокаин, криза, панаири.

Има нещо прелюбопитно в начина, по който се гради публичният образ на българското вино по време на криза. От една страна всички вкупом признават, че общата икономическа ситуация е тежка и че браншът търпи загуби. В същото време представителите на отделните изби се пъчат и гордо се тупат в гърдите, че кризата не ги засяга. Взети поотделно българските изби щастливо громят пазара – роден и международен. Като цяло обаче, каквото и да твърдят във вестниците, всички са затънали до уши в лай…, да речем гъста и лепкава винена кал.

Италианско вино за начинаещи и не съвсем

Преди два дни на блога на Яна Петкова се появи една много добра статия. Без излишни думи бих искал да насоча вниманието и на моите читатели към нея.

ВИНОвини – какво ново през юни и началото на юли?

Кризи, избори, брадви, електорални и политически изненади, летни страсти… Въпреки горещите емоции виното удържа вниманието на своите почитатели, които с ТРЕЗВ поглед и бистър ум наблюдават родното и международно винено положение. Ето и по-интересното от винените новини у нас през последния месец:

Първото нещо, което се откроява е мащабното медийно присъствие на “Белведере България”, които стоят зад вината на “Катаржина Естейт”. Само ще припомня, че избата беше открита през септември 2007 г. с голям шум и дандания с участието на самия президент на републиката Гоце…., извинете Георги Първанов. Та от тогава Катаржина громи родния и чуждия пазар, за което и през изминалия месец свидетелстват родните медии. Вестник “Пари” от 04.06.2009, както и “Труд” от 05.06.2009 съобщават за сребърния медал, който виното Encore Syrah 2008 спечели на конкурса Syrah du Monde във Франция.

Вестник “Пари” публикува на следващия ден (05.06.2009 г.) обширно интервю с консултанта на избата Тиери Хаберер. Според него България има “огромен шанс” да успее на международните пазари и трябва да внедри американския стил на работа. Хъм! Не съм велик консултант и ученик на Мишел Ролан, но тези две тези ми се струват страшно съмнителни. Вина в стил  Нов свят с лопата да ги ринеш – и по-хубави, и доста по-евтини от нашите. Как тогава ще се наложим по този начин? Честно казано умът ми не го побира… Вероятно момчето има предвид, че “стил на работа” е нещо различно от “стил вино”. Кой знае?

При всички положения обаче трябва да похвалим вестник “Пари” – колегите обръщат внимание на темата, макар и почти само за Белведере да пишат. Факт си е.  В брой 104 от 08.06.2009 г. вестникът пише за другото чудо на родната винена промишленост:

Конкуретно ли е виното през лятото в сравнение с другите питиета?

Лятото е време на изкушения и предизвикателства. Това е сезонът, който ни кара да излизаме от установените рамки и да изневеряваме на навиците си… и не само на тях. С настъпването на летните горещини се увеличават и изкушенията пред любителите на виното, които са изправени пред реална възможност за изневяра.

Червените вина са в традиционно отстъпление, предоставяйки първенството на добре охладените бели и розета. Последните обаче не са единствената алтернатива, защото до тях неизменно стоят всички блестящи, екзотични и ледено студени коктейли, които са част от неповторимия вкус на лятото. Да изневериш на виното и да се насочиш към коктейла е все още приемливо за любителите на божествената напитка – никой не пие само вино. Как стои обаче въпросът в случаите, когато самото вино се превръща в материал за коктейли? За ценителите това е неприемливо, защото е посегателство срещу уникалния и неповторим характер на виното. Но не трябва да се забравя, че не всяко вино е хубаво и че съществува огромно разнообразие в средния и ниския клас, където то не е чак толкова голяма ценност “само по себе си”. Ето защо на употребата му в различни коктейли не би трябвало да се гледа със скандално изражение. Съответно и проклятията на ценителите трябва да се заменят с авантюризъм и желание за експеримент от страна на всеки един смел любител. Още един шанс за будните винени ентусиасти да покажат, че са по-отворени от снобите и големите “професионалисти”. С други думи казано: винените коктейли действително са вид изневяра към  чистотата на виното, но в контекста на лятото тя е допустима и е малко вероятно да доведе до развод. Предлагам ви три идеи, които вървят от простото към сложното. Всеки един от тези коктейли се поднася силно изстуден.

Мелнишкото вино в Централна Европа

Мелнишкото вино е доста популярно в Чехия. В последните години то става все по-известно и в Централна Европа.

То обаче няма нищо общо с България.

В малкия град Мелник е сравнително равно, до града се събират две реки, а на възвишението се извисява огромен средновековен замък.

Мелник е принадлежал и в известен смисъл все още принадлежи на една от най-старите бохемски аристократични фамилии – Лобковиц.  Когато българският посланик попитал един от Лобковиц и по-точно този, който се грижи за Мелник, дали знае, че и в България има такъв град, известен с виното си, аристократът с чувство за хумор отговорил:

Архивът в НБУ

Един архив би трябвало да бъде нещо като Ноев ковчег. “Животните”, които попадат вътре би следвало да са неуязвими за вълните на времето и  за конюнктурните промени. Така истината за събитията във времето се запазва като възможност и коректив за всякакви бъдещи интерпретации.

В последния брой на сп. Библиосфера излезе един материал за архива в НБУ, който ми се иска да споделя. Смятам, че темата, макар тя да бледнее пред актуалната политическа и всякаква истерия, е интересна и си заслужава вниманието.

Скуката в пролетното вино…

През изминалите няколко месеца винените дегустации продължаваха да се случват, но с чувствително забавен темп. Това е само една от многото причини, поради които те може би не бяха отразявани тук с необходимата грижливост. Вина за това носи не само бавното темпо и безбройните странични ангажименти на пишещия, но и относителната скука, която навяваше от самото вино. С малки изключения разбира се. Забележете, че и с една думичка не съм направил намек за “криза”.

От класациите на Винен индекс за периода от март до май си заслужава да се отбележат няколко сравнително евтини и още по-сравнително интересни вина: В мартенската класация излезе едно Шардоне на Винекс Преслав . Ето го:

Задръстване

В качеството си на преподавател по философия съм обещал на себе си да се пазя колкото е възможно от желанието да правя ненужни обобщения. Направо не е за вярване колко много хора се отдават страстно на стремежа да генерализират и определят света в няколко изречения, последното от които често пъти е скептично или цинично. Много анализатори, включително и тези, които гледаме по телевизията, всъщност не анализират, а обобщават и окрупняват проблемите, сякаш така те стават по-лесни за разбиране. Точно обратното е.  Както и да е, дадох си сметка, че ако започна да пиша за Задръстването по подобен начин, ще изневеря на собственото си обещание към мен самия. Ето защо ще го карам по същество, пък нека да прозвучи фрагментарно. Да ме прощава ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР: